Камен Поморски

Камен Поморски Kamień Pomorski
— град —
Сградата на кметството
Камен Поморски 53.97, 14.7725 Камен Поморски
Страна	Полша
Войводство	Западнопоморско войводство
Окръг	Каменски окръг
Община	Каменска
Площ	10,74 km²
Надм. височина	10 m
Население	9 094[1] души (2011)
Кмет	Станѝслав Курѝло
Първо споменаване	1176 г.
Пощенски код	72 – 400
Телефонен код	(+48) 91
МПС код	ZKA
Официален сайт	www.kamienpomorski.pl
Камен Поморски в Общомедия

Ка̀мен Помо̀рски (на полски: Kamień Pomorski, местно произношение: Камин Поморски; на немски: Cammin in Pommern) е град в Северозападна Полша, Западнопоморско войводство. Административен център е на Каменски окръг, както и на градско-селската Каменска община. Заема площ от 10,74 km².^[1]

География

Градът е разположен в северната част на историческата област Източна Померания, на границата между физикогеографските области Тшебятовско крайбрежие и Грифишка равнина. Застроен е край югоизточния бряг на Каменския залив, част от пролива Дживна, при устието на вливащата се в него река Швинец.^[2] Центърът на града се намира на 7 километра от Балтийско море и има непряк достъп до морето чрез пролива Дживна.^[3] Градът е разположен на около 10 метра надморска височина.^[4] В него има солени извори и кални бани, а също така е и център за водни спортове и отдих.^[3] Средната годишна температура в района е 8,7 °C. Най-топлият месец е юли и най-студеният е януари.^[5] Максималната температура е в диапазона от 32.1 до 33.1 С, с минимум от -18,6 до -19,2 °С. Годишната валежи варират от 550 до 650 mm. Ветрове духат най-вече от югозапад и северозапад.^[6]

История

 Основна статия: Каминска епархия

Камен Поморски е едно от най-старите селища в Померания (на полски: Pomorze; на немски: Pommern). Възниква през IX век като укрепено рибарско и пристанищно поселище в земите на славянското племе волиняни, част от племенния съюз на поморяните. През 967 г. земята на волиняните е превзета от полския княз Мешко I.^[7][8]

През 1124 г. полският княз Болеслав III Кривоусти изпраща християнизаторска мисия в Померания начело с епископ Ото от Бамберг. Резидиращият в Камен първи исторически засвидетелстван померански княз Вартислав I (1106 – 1135) приема християнството и полага васална клетка към полския княз. След него са покръстени членовете на семейството му и жителите на града. В това време са изградени храмовете Св. Успение Богородично и Св. Йоан Кръстител.^[7][8]

Вежен момент от историята на Камен е преместването на седалището на епископията от съседния град Волин. Това се случва през 1175/6 г. и е предизвикано от превземането на Волин от датчаните. Оттогава градът става църковна столица на Померания.^[3][7][8]

В резултат на датските нападения в периода 1170 – 1185 г. Камен и цяла Померания силно пострадват. От ситуацията се възползва германския император, който в 1181 г. успява да получи васална клетва от померанския княз (херцог) Богуслав II. От 1186 г. в продължение на половин век Померания е васална територия на Дания. В този период Камен губи функцията си на княжеска столица. След оттеглянето на датчаните областта е присъединена трайно към Свещената Римска империя. Започва процес на заселване на немски колонисти и постепенна германизация на градското население.^[7][8]

Катедралата в Камен Поморски

На 5 януари 1274 г. херцог Барним I (1264 – 1278) дарява града с Любешко градско право. В 1308 г. Камен е опожарен от бранденбургците, като катедралата е разрушена. С възстановяването на града се заема херцог Вартислав IV Вологошчки (1309 – 1326). Изградена е нова укрепителна система а територията около катедралата и епископския дворец е заградена с крепостна стена.^[7]

След като получава право на самоуправление, в града започва да се развива по-сериозно и търговската дейност, която дотогава отстъпва на селското стопанство, риболова и занаятите като средство за препитание на местните. За това допринасят и тесните връзки, които Камен поддържа с Ханзата през XIV век.^[7]

По време на Тридесетгодишната война (1618 – 1648) Камен е опожарен от отстъпващи императорски войски а в 1630 г. е превзет от шведите. През 1637 г. умира без мъжки наследник последния померански херцог Богуслав XIV, което води до разделянето на Померания между Швеция и Бранденбург-Прусия през 1648 г. с клауза във Вестфалския мирен договор. Камен попада в шведската част,^[9] но в 1679 г. е присъединен към Бранденбург-Прусия^[10] (Кралство Прусия от 1701 г., Германска империя от 1871 г.).^[7]

Изграждането на пристанище в близкия град Швиноуйшче през XVIII век се отразява негативно на икономическото развитие на Камен.^[11]

През XIX век основно препитание на населението са занаятчийството и селското стопанство като развитието на града е бавно, което подтиква част от жителите му да имигрират. Същевременно транспортните връзки се подобряват значително. През 1842 г. е открита корабна връзка между Камен и Шчечин а в следващите години са изградени нови пътища до Тшебятов, Грифице и Новогард. В 1892 г. е отворена железопътната линия до Шчечин.^[11]

Най-голям принос за развитието на Камен допринасят откритите през 1876 г. минерални извори. Градът постепенно се превръща в балнеоложки център.^[7]

На 5/6 март 1945 г. в Камен влиза Червената армия. С решение на Потсдамската конференция (17 юли – 2 август 1945), организирана след края на Втората световна война, градът е включен в даржавните граници на Полша, германското население е изселено и са заселени поляци.^[7][11][12]

В резултата на войната градът е в руини и възстановяването му продължава три десетилетия. На 7 септември 1959 г. е обявен за балнеоложки център.^[13]

В ново време икономиката на града залага на туризма, балнеолечението, промишлеността, селското стопанство и риболова. През 2005 г. Катедралният комплекс е обявен за „исторически паметник“.^[7][14]

Население

Развитие на населението

Година	Брой
1740	1022[15]
1782	1914[16]
1791	1838,[17]
1794	1870[16]
1812	1969[16][18]
1816	1965[16]
1831	2886[16]
1843	3486[16]
1852	4736[16]
1861	5178[16]
1900	5911[19]
1905	6000
1925	5660[20][21]
1939	6070
2009	9124[22]

Забележителности

• Забележителности в Камен Поморски
• 
  „Баутор“, 36-метра висока късноготическа порта на замък
• 
  Старото кметство (построено през 1350 г.) с вход от източната страна. Фронтонът от тази страна е изграден през XV век. Отзад вдясно – Каменският залив
• 
  Старото кметство, задна страна. Фронтонът от западната страна е изграден в края на XVI век. Отзад вляво – Каменският залив
• 
  Фахверкхаус на пазарния площад
• 
  Епископският дворец в Камен Поморски, построена около 1300 г., престроен в ренесансов стил през 1568 г.

• Кметството: Късноготическа сграда разположена в средата на пазарния площад. Построена е в края на XIII – началото на XIV век. През 1969 г. е реставрирана, като и е върнат първоначалния готически вид.^[23]
• Стар дом: Сградата е построена в началото на XVIII век. Градежът е чрез гредова конструкция (фахверк).^[24] Разположена е на главния площад срещу кметството.
• Волинската порта и Пястовската кула: Късноготическа порта с кула от XIV век. През 2001 г. в нея е настанен музея на Камен Поморски.^[25]
• Епископският дворец: Сградата се намира до катедралата и е построена през XIV век. Тя е служила като седалище на епископската курия на Каменската епархия, редом с построения епископски замък през 1385 г. През 1568 г. Херцог Йохан Фридрих престроява сградата в ренесансов стил. По-късно е разрушена. Използвана е като католически културен център и исторически музей на региона, преди тези институции да бъдат преместени в нова сграда.^[26]
• Църква „Св. Николай“: Църквата е построена през XIV век, на мястото на поранен малък параклис към болница. Разположена е извън крепостните стени на стария град. Градежът е от тухли и малки камъни.^[27]

Личности

Родени в Камен Поморски

• Йохан Хиеронимус Щауде (1615 – 1663), немски ориенталист и университетски преподавател
• Албрехт Имануел Дрийзентал (1724 – 1781), немски евангелистки теолог
• Адолф Ашер (1800 – 1853), немски търговец на книги, антиквар, издадел и библиограф
• Карл Вилхелм Емил Квант (1835 – 1911), немски евангелистки пастор
• Йоханес Майнхолд (1861 – 1937), немски теолог
• Карл Бернхард Бамлер (1865 – 1926), немски метеоролог, учител и пионер на пътуването с балон
• Едвин Ренатус Хазенйегер (1888 – 1972), немски комунален политик
• Гюнтер Шпилмайер (* 1925), немски юрист, съдия в социалния съд на републиката
• Клаусюрген Вусо (1929 – 2007), немски актьор
• Уве Йонсон (1934 – 1984), немски писател
• Мартин Вайер (* 1938), немски органист и музиколог
• Ерланд Ердман (* 1944), немски медик

Работили и творили в Камен Поморски

• Вартислав I (около 1100 – преди 1148), княз на Померания
• Ото от Бамберг (около 1060 – 1139), германски духовник, пристига в Камен Поморски през 1124 г. начело на християнизаторска мисия.
• Евалд Георг фон Клайст (1700 – 1748), открива през 1745 г. Лайденската стъкленица
• Ернст фон Кьолер (1841 – 1928), от 1868 – 1887 депутат от община Камин ин Померн

Градове партньори

Към 6 януари 2017 г. Камен Поморски има договори за партьорство с градовете Брумьола в Швеция, Ковари в Полша, Порвоо във Финландия и германските градове Люнен и Торгело.^[28]

Бележки

1. www.stat.gov.pl
2. Информация на сайта „pwn.pl“ (посетен на 3 януари 2017 г.)
3. Kamien Pomorski, poland.travel, 5 януари 2017 г.
4. Geographic coordinates of Kamien Pomorski, Poland, dateandtime.info, 5 януари 2017 г.
5. Climate: Kamień Pomorski, en.climate-data.org, 5 януари 2017 г.
6. Program Ochrony Środowiska dla Gminy Kamień Pomorski, Szczecin, октомври 2004 r.
7. Статия на сайта „www.kamienpomorski.pl“ Архив на оригинала от 2017-01-07 в Wayback Machine.. Посетен на 6 януари 2017 г.
8. Статия на сайта „www.nid.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.
9. Baltic Connections (3 vols.). Archival Guide to the Maritime Relations of the Countries around the Baltic Sea (including the Netherlands) 1450 – 1800, Brill, ISBN 978-90-04-16429-1, 2007, стр. 1788
10. Die Hohenzollern und das Deutsche Vaterland, R. Graf Stillfried-Alcantara и Bernhard Kugler, egv, стр. 67
11. Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.
12. Cammin Архив на оригинала от 2016-03-18 в Wayback Machine., prussianpoland.com, 5 януари 2017 г.
13. Статия на сайта „www.kamienpomorski.pl“ Архив на оригинала от 2017-01-07 в Wayback Machine. (посетен на 6 януари 2017 г.); Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.
14. Rozporządzenie prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 25 sierpnia 2005 r. w sprawie uznania za pomnik historii „Kamień Pomorski – zespół katedralny“. Посетен на 6 януари 2017 г.
15. Flemming-Benz, S. 42.
16. Gustav Kratz: Die Städte der Provinz Pommern – Abriss ihrer Geschichte, zumeist nach Urkunden. Berlin 1865, S. 63..
17. Christian Friedrich Wutstrack (Hrsg.): Kurze historisch-geographisch-statistische Beschreibung von dem königlich-preußischen Herzogtum Vor – und Hinterpommern. Stettin 1793, Übersichtstabelle auf S. 736.
18. Aus der Geschichte der jüdischen Gemeinden im deutschen Sprachraum – Cammin (Hinterpommern); посетен на 24 декември 2016 г.
19. Meyers Konversationslexikon. 6. Auflage, 10. Band, Biographisches Institut, Leipzig und Wien 907, S. 520.
20. Der Große Brockhaus. 15. Auflage, 3. Band, Leipzig 1929, S. 610.
21. Gunthard Stübs und Pommersche Forschungsgemeinschaft: Die Stadt Cammin i. Pom. im ehemaligen Kreis Cammin in Pommern Архив на оригинала от 2016-10-22 в Wayback Machine.. 2011.
22. Ludność – Stan i struktura w przekroju terytorialnym. (PDF) Główny Urząd Statystyczny, Посетен на 31 декември 2009.
23. Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11., архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309111214/http://kamienpomorski.pl/sites/default/files/informator_2015_pl.pdf, посетен на 19 януари 2017 
24. Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“ (посетен на 19 януари 2017 г.)
25. Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11., архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309111214/http://kamienpomorski.pl/sites/default/files/informator_2015_pl.pdf, посетен на 19 януари 2017 
26. Europäische Route der Backsteingotik Архив на оригинала от 2016-12-24 в Wayback Machine.; Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11. Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine.
27. Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11., архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309111214/http://kamienpomorski.pl/sites/default/files/informator_2015_pl.pdf, посетен на 19 януари 2017 
28. Информация на сайта „www.kamienpomorski.pl“ Архив на оригинала от 2017-01-07 в Wayback Machine. (посетен на 6 януари 2017 г.)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kamień Pomorski в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kamień Pomorski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​