Камчия

Вижте пояснителната страница за други значения на Камчия.

---

Камчия
Долното течение на река Камчия
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Варна Община Дългопол Община Долни чифлик Община Аврен
Дължина	46 km
Водосб. басейн	5357,6 km²
Отток	27,7 m³/s
Начало
Място	сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща)
Координати	43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.43.0442, 27.4428
Надм. височина	26 m
Устие
Място	Черно море
Координати	43°01′21″ с. ш. 27°53′21.84″ и. д. / 43.0225° с. ш. 27.8894° и. д.43.0225, 27.8894
Надм. височина	0 m
Камчия в Общомедия

Ка̀мчия (в античността на латински: Panisus, Панисус, предишно име Тича) е река в Североизточна България, област Варна (общини Дългопол, Долни чифлик, Аврен), вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 46 km, а заедно с лявата съставяща я река Голяма Камчия, която е приета за нейно начало – 244,5 km^[1] (8-о място по дължина в България). Камчия е най-голямата българска река, вливаща се в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина.

Устието на реката

География

Извор, течение, устие

Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 m н.в., до югозападния ъгъл на село Величково, община Дългопол. Протича в източна посока в широка долина между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. По долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори. Влива се в Черно море при курортния комплекс „Камчия“.

Басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 5357,6 km², като на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборните басейни на река Тунджа и реките Айтоска, Хаджийска, Двойница и Фъндъклийска, вливащи се директно в Черно море. Водосборният басейн на Камчия обхваща части на 6 области в България – южните части на Варненска и Шуменска области, най-северните части на Бургаска област, източната част на Търговищка област, североизточната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

Речна система на река Камчия

• → Голяма Камчия
• ← Луда Камчия
• ← Елешница
• ← Дебелец
• ← Сарпдере
• → Куртдере
• ← Чаирдере
• → Кумлудере
• → Айкаръдере

Хидрология

Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при село Гроздьово е 27,7 m³/s. В миналото при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 km) е коригирано с водозащитни диги, а заблатените участъци са отводнени. Поради малката денивелация от образуването до устието си, едва 26 m течението ѝ е бавно и мудно (среден наклон от 5,7 sm/km), а най-долното ѝ течение е „удавено“ от морските води.

Флора и фауна

В устието на реката се намира резерватът „Камчия“, с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и защитената местност „Камчийски пясъци“. „Удавеното“ устие на реката предлага идеални условия за пътуване с лодки и малки корабчета сред красивите и непроходими по суша лонгозни гори и чудесно място за риболов.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаж, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука и др.^[2].

Стопанско значение

По самата река Камчия няма хидротехнически съоръжения, с изключение на водозащитните диги, но по нейните 2 съставящи я реки и притоците ѝ са изградени някои от най-големите язовири в България – „Тича“, „Камчия“ и „Георги Трайков“, както и няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.

Видео от 2008 година

Селища

По течението на реката са разположени 5 села:

• Община Дългопол – Величково, Цонево;
• Община Долни чифлик – Гроздьово, Венелин;
• Община Аврен – Дъбравино.

Други

На Камчия са наречени улици в кварталите „Христо Смирненски“ (Карта) и „Горубляне“ (Карта) в София.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина
• Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)

Топографска карта

• Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 238 – 239.
• Реки в България.

Външни препратки

• Камчия, Moreto.net
• Унищожението на Камчия Архив на оригинала от 2016-05-16 в Wayback Machine.

Бележки

1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
2. www.hvanah.com // Архивиран от оригинала на 2014-07-01. Посетен на 2009-12-07.