Кандзю (на китайски: 康居; на пинин: Kāngjū) е историческа държава в Централна Азия, известна от китайски източници за времето между 2 век пр.н.е. и 3 век. През този период тя е смятана за втората по значимост сила в Трансоксиана след държавата на юеджи.[1]
Произходът и езикът на народа на Кандзю не е изяснен, като според различни хипотези те говорят тюркски, ирански или тохарски език.[2]
Кандзю се споменава за пръв път от китайския пътешественик Джан Циен, който посещава региона около 128 година пр.н.е. Той описва държавата им като граничеща на юг с Ферганската долина и с център на 800 km северозападно от нея, като е подчинена на юеджи на юг и на хунну на изток.[3]
В началото на 1 век Кандзю е сочена като по-значителна сила, която контролира пет буферни княжества по границите си с Фергана и Согдиана.[4] Подчинена на Кандзю е и държавата на аланите северно от Аралско море.[5] Около 125 година за васали на Кандзю са сочени освен аланите и техните северни съседи йен, както и стратегически важният град Бей Уи (днешен Ходжент).[6] През следващото столетие Кандзю изглежда губи васалите си, но запазва основната си територия,[7] въпреки че Южна Согдиана преминава към юеджите.
Кандзю запазва самостоятелността си и поддържа дипломатически контакти с Китай до края на 3 век, след което е подчинена от ефталитите.[1]