Канопус
Тази статия е за звездата. За операция Канопус вижте Канопус (операция).
| Канопус | |
| Звезда | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Ректасцензия | 06h 23m 57,10988s |
| Деклинация | −52° 41′ 44.3810″ |
| Разстояние | 310 ± 20 ly |
| Видима зв. величина (V) | −0,74 |
| Съзвездие | Кил |
| Астрометрия | |
| Радиална скорост (Rv) | 20,3 km/s |
| Видимо движение на звездите (μ) | RA: 19,93 mas в год. Dec: 23,24 mas в год. |
| Паралакс (π) | 10,55 ± 0,56 mas |
| Характеристики | |
| Спектрален клас | A9 II |
| Цветови индекс (B − V) | +0,15 |
| Цветови индекс (U − B) | +0,10 |
| Физически характеристики | |
| Маса | 8,0 ± 0,3 M☉ |
| Радиус | 71 ± 4 R☉ |
| Повърхностна темп. | 6998 K |
| Светимост (LS) | 10 700 L☉ |
| Металичност | –0,07 dex |
| Повърхностна гравитация | 1,64 ± 0,05 cgs |
| Канопус в Общомедия | |
Канопус (също α Carinae или α Car) е най-ярката звезда в южното съзвездие Кил и втората по яркост звезда в нощното небе след Сириус. Величината на видимост на Канопус е -0,72, а нейната абсолютна величина е -5,53. Звездата е рядък пример за свръхгигант от спектрален тип F.
Основно е бяла, когато се гледа с невъоръжено око (въпреки че F-тип звездите понякога са описвани като „жълтеникаво-бели“). Тя се намира в най-южното небе, с деклинация - 52°42" (2000 г.) и ректасцензия 06 h 24 m. Поради това, че Канопус е толкова на юг в небето, тя никога не се издига в средата или в северните ширини и затова не може да бъде видяна северно над 37 ° с.ш. – това включва цяла Европа (с изключение на Крит) и по-голямата част от Северна Америка. В южното полукълбо Канопус и Сириус са едновременно видими високо в небето и достигат до меридианна разлика само 21 минути една от друга.
Тя е незалязваща звезда, когато се гледа от точките на юг от 37 ° ю.ш. Преди стартирането на сателитния телескоп Hipparcos предполагаемото разстояние до звездата варира в широк диапазон от 96 светлинни години до 1200 светлинни години. Ако последната дистанция е правилна, Канопус би бил една от най-мощните звезди в нашата галактика. Хипаркос поставя Канопус на 310 светлинни години (96 парсека) от нашата Слънчева система, базирано на паралакс измерване от 10,43 ± 0,53 УО.
Трудността при измерването на разстоянието до Канопус произтича от неговата необикновена природа. В спектралната класация Канопус е F0 Ia (Ia се отнася за „светъл свръхгигант“), а такива звезди са редки и слабо понятни – те са звезди, които могат да бъдат или са в процес на развиващ се или далеч от червен гигант статут. Това от своя страна затруднява разбирането колко наистина ярък е Канопус и поради това колко далеч може да бъде. Директно измерване е единственият начин за решаване на проблема. Канопус е прекалено далеч от намиращите се на Земята паралакс изследвания, за да бъдат направени, така че разстоянието до звездата не беше известно със сигурност до началото на 1990-те.
Канопус е 13 600 пъти по-светъл от Слънцето и най-ярката звезда в рамките на приблизително 700 светлинни години. Канопус изглежда по-блед от Сириус на нашето небе, само защото Сириус е много по-близо до Земята (8 СГ).
Наблюдение
[редактиране | редактиране на кода]В южното полукълбо Канопус и Сириус са видими едновременно високо в небето. Канопус може да се види с невъоръжено око по здрачаване. Звездата е най-ясна през лятото, кулминирайки в полунощ на 27 декември[1] и в 9 часа вечерта на 11 февруари.[2]
Звездата е незалязваща, когато се наблюдава от точки южно от 37°18' южна ширина, като например Виктория и Тасмания (Австралия), Окланд (Нова Зеландия), Баия Бланка (Аржентина), Валдивия (Чили) или по̀ на юг от тези градове. Тъй като се намира толкова на юг в небето, Канопус никога не се показва при северните ширини отвъд Атина (Гърция), Ричмънд и Сан Франциско (САЩ), Севиля (Испания) или Агридженто (Италия). Северната ѝ граница почти съвпада с географската ширина на обсерваторията Лик, откъде може да се наблюдава благодарение на надморската височина. При идеални условия, звездата може да се види от 37°31' северна ширина от Тихия океан[3] или от 37°59' планината Немрут в Турция.[4]
Канопус има B-V цветови индекс от +0,15, което означава, че тя е най-вече бяла, макар в нея понякога да се долавя жълтеникав нюанс. Възможно е ниското разположение на звездата в небето да променя цвета ѝ поради атмосферните влияния.[5] Спектралният клас на Канопус е A9.
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Преди изстрелването на спътника Хипаркос, оценките на разстоянието до Канопус варират в широки граници – от 96 до 1200 светлинни години. Хипаркос установява, че Канопус е отдалечена на 310 светлинни години от Слънчевата система, като това се основава на измерването на паралакса ѝ от 2007 г. – 10,43 ± 0,53 милиарксекунди.[6]
Канопус е от спектрален клас A9 II, макар понякога също да се класифицира като F0Ib (където Ib означава „по-малко светим свръхгигант“) поради високата ѝ светимост,[7] или F0II.[8] Мястото ѝ в диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел показва, че това е звезда гигант, която е в етап на изгаряне на хелия в ядрото си.[8] Има средна маса и вече е преминала разклонението на червените гиганти и е навлязла в синия контур със значително повишена ефективна температура,[7] достигаща 6998 келвина. Радиоинтерферометрията със свръхдълга база е позволила да се изчисли ъгловия диаметър на звездата – 6,9 милиарксекунди. Когато това се комбинира с данните за разстоянието от Хипаркос, се получава радиус около 71 пъти по-голяма от слънчевия.[8] Ако Канопус се намираше в центъра на Слънчевата система, тя би достигала до орбитата на Меркурий.[9] Звездата е над хиляда пъти по-светима от Слънцето.[8]
Канопус е източник на рентгенови лъчи, които вероятно се образуват в короната ѝ, която се загрява по магнитен път до няколко милиона келвина. Температурата вероятно се стимулира от бързото въртене на тялото в комбинация със силна конвекция, проникваща през външните слоеве на звездата.[10]
Никоя звезда, намираща се по-близо от Канопус, не е по-светима от нея. Това е най-ярката звезда в нощното небе в продължение на три епохи през последните четири милиона години.[11] Други звезди изглеждат по-ярки само временно, докато преминават много по-близо покрай Слънчевата система. Преди около 90 000 години Сириус се приближава достатъчно, за да стане по-ярка от Канопус, като това ще продължи и през следващите 210 000 години. След около 480 000 години Сириус вече ще се намира достатъчно далеч, за да може Канопус отново да стане най-ярката звезда.
Към днешна дата, Канопус не се счита за член на никоя близка звездна група.[12] През 2014 г. е докладвано, че изключително магнитно активно джудже, намиращо се на 1,16 градуса южно от Канопус, изглежда споделя общо собствено движение с Канопус.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Motz, Lloyd, Nathanson, Carol. The Constellations: An Enthusiast's Guide to the Night Sky. London, United Kingdom, Aurum Press, 1991. ISBN 1-85410-088-2. с. 376 – 77.
- ↑ Schaaf, p. 257.
- ↑ D. Gieringer, „Exploring the Tropic of Canopus“, Astronomy, December 1985, p.24.
- ↑ Zodiacal Light and Nemrut Heritage // The World At Night (TWAN). 8 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2014-03-17. Посетен на 17 март 2014.
- ↑ Schaaf, pp. 112 – 113.
- ↑ van Leeuwen, F. Validation of the new Hipparcos reduction // Astronomy and Astrophysics 474 (2). 2007. DOI:10.1051/0004-6361:20078357. с. 653 – 664. Vizier catalog entry
- ↑ а б Domiciano De Souza, A. и др. Diameter and photospheric structures of Canopus from AMBER/VLTI interferometry // Astronomy and Astrophysics 489 (2). 2008. DOI:10.1051/0004-6361:200810450. с. L5–L8.
- ↑ а б в г Fundamental parameters of 16 late-type stars derived from their angular diameter measured with VLTI/AMBER // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 434 (1). 2013. DOI:10.1093/mnras/stt1037. с. 437 – 450.
- ↑ Kaler, Jim. Canopus // Stars. University of Illinois, 26 юни 2009. Посетен на 8 юли 2012.
- ↑ On the sizes of stellar X-ray coronae // Astronomy and Astrophysics 427 (2). 2004. DOI:10.1051/0004-6361:20040504. с. 667 – 683.
- ↑ Sky & Telescope, April 1998, p. 60
- ↑ а б Mamajek, Eric. Canopus B: A Candidate Common Proper Motion Companion to the Second Brightest Star // Figshare, 11 август 2014. Посетен на 13 август 2014.