Карамуслия

Карамуслия
Karamesutlu
— село —
Турция
41.4892° с. ш. 27.1081° и. д.
Карамуслия
Мармара
41.4892° с. ш. 27.1081° и. д.
Карамуслия
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина130 m
Население583 души (2000)
Пощенски код39200
Телефонен код0288

Карамуслия или Карамусли (срещат се и формите Кара Муслия и Кара Мусли, на турски: Karamesutlu) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бабаески, Вилает Лозенград.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 5 километра северно от град Бабаески.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Карамуслия е село в Бабаескийска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 селото фигурира два пъти - веднъж като Карамесутли (Karamssoutly) със 75 домакинства и 315 жители гърци и втори път като Карамасли (Caramasly) като село със 71 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 315 българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Карамусли живеят 91 български екзархийски семейства или 411 души смесени с турци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карамуслия е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Карамуслия се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Карамуслия
  • Костадин Т. Чакъров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[4]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 794 и 850.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 794.