Кардица Καρδίτσα | |
изглед от Кардица | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Тесалия |
Дем | Кардица |
Географска област | Тесалия |
Площ | 110,086 km² |
Надм. височина | 108 m |
Население | 37 768 души (2001) |
Покровител | Свети Серафим[1] |
Пощенски код | 431 |
Телефонен код | 24410 |
Кардица в Общомедия |
Кардица (на гръцки: Καρδίτσα) е град в Тесалия, Гърция, център на едноименната община Кардица.
В Кардица се намира Димотики Агора – един от защитените от ЮНЕСКО културни паметници в Гърция. В града е изнесен факултетът факултета по ветеринарна медицина към университета на Тесалия и факултетът по дървообработване и технологии в мебелната промишленост, технологии на горското стопанство (към образователния и технически институт в Лариса). В Кардица има полицейска академия.
Кардица е нов град, за разлика от останалите три административни центрове в Тесалия. Градската ѝ история датира от началото на 19 век, като преди това по османско време възникнало укрепено селище на хората от равнината за защита от набезите на планинците от Аграфа.
Кардица се намира в югозападната част на Тесалийското поле (най-обширната равнина в Гърция) на река Пиниос /старогръцко название Пенейос/ Пенеос. Западно от града се издига веригата на Пинд.
Климатът е средиземноморски и се характеризира с топло лято и хладна зима, като често пада снежна покривка.
Кардица е стопански център на хранително-вкусовата промишленост на региона. В околностите на града са изградени много малки компании, участващи в преработката на тютюн, плодове, зеленчуци и памук. Силно доминирана от селското стопанство е цялата икономика на региона, което е причината за създаването на местния ветеринарен факултет.
На мястото на Кардица се е намирал античният Киерион Киерон (на старогръцки: Κιέριον), който е бил първо беотийски в тетрархията на Антична Тесалия, а после според Тукидид, 60 години след троянската война, жителите му станали еолийски пенестаи на Арне.[2][3]
Районът на Кардица е част от Древна Гърция, Древна Македония, Древен Рим през античността, а през средновековието е преимуществено в границите на Византийската империя и за малко под българска власт (включително по времето на Душановото царство). Четири века градът е под османска власт, докато през 1881 г. не е включен в границите на Кралство Гърция.
Година | Жители | Промяна | Жители на дема | Промяна |
---|---|---|---|---|
1981 | 27 532 | – | – | – |
1991 | 30 067 | – | – | – |
2001 | 37 768 | – | – | – |