Карел Крил (на чешки: Karel Kryl) е чешки фолк музикант, поет и композитор. Един от най-изявените представители на чешката антикомунистическа протестна музика в периода 1963 – 1989 г. Много от неговите песни стават изключително популярни в Чехословакия и Полша, превръщайки се в символ на борбата против тоталитарната власт. Дори след промените през 1989 г. Карел Крил остава критично настроен към събитията и трансформацията на пост-тоталитарното чешкото общество, което изразява в редица интервюта и музикални произведения. Пише собствена музика и текстове. Репертоарът му включва както сатирични песни, така и такива на сериозна тематика, отразяващи обществените нагласи в тоталитарното и пост-тоталитарно общество. Творчеството му включва и редица поетични и меланхолични балади. Наричан е още „поетът с китара“ и „патриархът на чешката фолк музика“. След промените през 1989 г. е един от най-отявлените противници и критици на разделянето на Чехословакия.
Карел Крил е роден на 4 декември 1944 г. в гр. Кромержиж, ул. Бжежинова 6. По това време Чехия и Моравия са протекторат на Германия.
Крил произхожда от семейство на печатари. Още през 1909 г. дядото на Карел Крил и Фердинанд Скоти основават печатница в град Нови Жичин (печатница „Крил и Скоти“).[1] През 1936 г. бащата на Карел Крил изкупува от сина на Фердинанд Скоти неговия дял и сам поема управлението на печатницата. Тогава печатницата се преименува на „Печатница Карел Крил“. Майката на Карел Крил е Мари, родена Шебестова (1919 – 1989). Тя е от гр. Фридек. Карел Крил има сестра Мария Селнерова (*1943) и брат Ян Крил (*1947).
След като Германия окупира Судетите през 1938 г., семейството на Карел Крил намира убежище в гр. Кромержиж, където неговият дядо успява да възстанови печатницата. След преврата в Чехословакия през 1950 г. семейната печатница е закрита от комунистическата управа. Печатарските преси са унищожени и изхвърлени.[2] Семейството е преместено да живее в мазето на една от разнебитените къщи на улица Павловски (сега Капитан Ярош 11), където през 1996 г. е поставена паметна плоча.[3]
Първоначално Карел Крил иска да стане грънчар като прадядо си. Затова през 1958 – 1962 г. учи в средно училище по керамика в гр. Бехине. По-късно обаче решава да се посвети изцяло на музиката и поезията. Първата му авторска песен е Blind Girl и е записана от The Bluesmen през 1968 г. Тя е изпята от Хана Улрихова.[4]
Първият му албум е издаден половин година след окупацията на Чехословакия. Твърди се, че популярната песен Bratříčku, závírej vratka („Затвори вратата, братко“) е създадена спонтанно, в нощта на 21 август 1968 г., като реакция на нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.
Негови песни се излъчват по радиото още от 1966 г. Някои от тях са излъчвани и по програма Čtrnáct na huáčka – предаване на модератора и музикален критик Иржи Черни и съпругата му Мирослава.[5][6] Тогава песента Bratříčku, závírej vratka се класира на второ, а после и на първо място в музикалната класация на Чехословакия. По-късно, по време на т.нар. нормализация, тази песен е забранена, а самото музикално предаване е свалено от ефир.[7]
Крил напуска Чехословакия на 9 септември 1969 г. Формалният повод е участието му в музикален фестивал, организиран в западногерманския замък Валдек. Две седмици след пристигането си в Германия той решава да подаде молба за политическо убежище и остава в Германия през следващите двадесет години. Както и за другите интелектуалци, напуснали Чехословакия, така и за Карел Крил животът в изгнание не е лесен; той се чувства самотен и изгубен в една чужда култура, в една непонятна чуждоезична среда. За негово щастие среща хора, които успяват да му помогнат. В едно от писмата до родителите си той пише: „Не се притеснявайте, няма да се изгубя в света. И преди всичко, бъдете спокойни, нищо не се случва. Хлябът тук е същият като у дома, хората са добри и лоши като у дома, надявам се, че Чехословакия няма да ми липсва твърде много“.[8]
До 1989 г. неговите песни се издават само в чужбина и се излъчват по радио Свободна Европа. В Чехословакия те се разпространяват нелегално, копирани на магнетофонна лента.[9] Много от тях са изключително популярни в Чехословакия и Полша.[10]
През 1973 г. Крил се жени за първата си съпруга Ева Седларжова. Тя е дъщеря на Душан и Власта Седларжови. Душан Седларж е бил директор на зоологическата градина в гр. Усти над Лабем през периода 1959 – 1968 г., а Власта Седларжова работила в същата зоологическа градина като инспектор, специалист по репродуктивните въпроси. Семейство Седларжови също са емигранти от 1968 г.[11] След близо две години съвместно съжителство обаче бракът на Карел Крил и Ева Седларжова приключва с развод. Той разказва за това в книгата „Половин метър“ (Půlkácíř): „Това не беше обикновена любовна връзка, а състояние на душата. Ангажимент и решение да остарееш с някого. Ето защо това беше толкова болезнено за мен. Не се получи. На душата ми е останал белег, който няма да заздравее. Жена ми Ева намери друга връзка, разведохме се“.
От 1976 г. до смъртта си той живее с Марлене Бронсерт-Крил, за която се жени през февруари 1991 г.[12] Живее последователно в Прага и в Мюнхен. Марлене Бронсерт-Крил е носител на авторските права върху произведенията му.
Крил е дългогодишен сътрудник на радио „Свободна Европа“, най-напред като външен, а от 1983 г. – като постоянен сътрудник. Участва в редица спортни и музикални програми на радиото. Пише стихове, песни и книги.
Крил никога не прави постъпки за получаване за немско гражданство, защото не иска да загуби чехословашкото си гражданство.[13] Той се завръща в Чехословакия на 30 ноември 1989 г. Поводът е погребението на майка му, която почива на 24 ноември.[14] Тъй като, за разлика от много други изгнаници и емигранти от Чехословакия, Крил не се е отказал от чехословашкото си гражданство,[15] то е било невъзможно да се предвиди как ще реагират чехословашките митнически влости на неговото завръщане. Затова той моли за помощ своя приятел, абатът Ян Анастаз Опаск, който чрез баварското правителство му осигурява т.нар. „хуманитарна виза“. За Крил погребението на майка му е тъжно събитие, но по-късно той споменава едноседмичния си престой в Чехословакия като най-добрата седмица в живота му. Тогава той има и публични изяви на организираните от Гражданския форум масови протести на Вацлавския площад в Прага.
След краткия ентусиазъм от т.нар „нежна революция“, в началото на 1990 г. Карел Крил записва критичната си песен Velvet Spring (включена в албума Liquid Sands). Песента Od Čadce k Dunaju („От Чадча до Дунав“), записана през 1991 г. е една от малкото песни, където открито се критикува разделянето на Чехословакия. По-късно той продължава с критиката си към „пост-апокалиптичното“ според него развитие на Чехословакия. Това най-ярко личи в поемата Тимур (юни 1990 г.), песните Kádrují me („Поставят ме в рамка“) от 1988 и 1990 г., Democracy („Демокрация“) от май 1993 г. и други.
През 1993 г. Крил дава обширно интервю на Милош Чермак. То е публикувано в книгата Půlkacír („Наполовин еретик“). Изразът Půlkacír е използван от Крил в поемата Jde jaro do leta („От пролетта до лятото“). От интервюто е видно, че той е крайно недоволен от социалната ситуация, политическото представителство и цялостната насока на развитие в Чехословакия, което е и причината да реши да не участва повече в политическия живот на страната.[16][17]
Карел Крил умира от инфаркт[18][19] на 3 март 1994 г. в Мюнхен на 49-годишна възраст.[20][21] Това се случва два дни след завръщането му от Прага. В документалния филм Příbéhy slavných („Историите на знаменитостите“), излъчен по Чешката телевизия, по погрешка е посочен гр. Пасау като място на смъртта му.
След смъртта на Крил в манастирската църква „Св. Маркета“ в Прага[22] е отслужена голяма заупокойна литургия. Службата се води от неговия дългогодишен приятел, архиопата на бенедиктинския манастир в Бржевнов, абат Ян Анастаз Опасек. На литургията присъства огромно множество, като само малка част от присъстващите успяват да влязат в църквата. Тогава пред манастира се събират около четири хиляди души. Не присъстват обаче представители на политическия елит, включително и тогавашният президент Вацлав Хавел.[23] Иван Мартин Жирус (мениджър на групата The Plastic People of the Universe), коментира това с думите: „Ядосах се, че Вацлав Хавел дори не беше на погребението му“.
Крил е погребан в Бржевновското гробище на църквата „Св. Маркета“ в Прага.
През 2014 г. на фасадата на родната му къща е поставена паметна плоча.[24]
През 2019 г. в архивите на норвежката телевизия се появява запис на забравен рецитал на Карел Крил от 1969 г., а Чешката телевизия веднага проявява интерес към излъчването на открития запис.[25]
На 17 януари 1989 г. в Лос Анджелис Карел Крил получава наградата „Яна Захрадничка“ (Jana Zahradníčka) за чешка поезия от Клуба на чехословашката култура.
На 18 април 1991 г. в гр. Прага получава наградата на Record Board за албума Bratříčku, závírej vratka.
На 29 май 1991 г. получава наградата на „Млада фронта“.
На 6 юли 1991 г. получава наградата „Златното пристанище“ в гр. Пилзен.
На 19 февруари 1992 г. получава наградата на библиотекарите за книгата на Карел Крил.
През 1990 и 1991 г. получава златни плочи за албумите Rakovina и Bratříčka, záříj vrataka, като от двата албума са продадени над четвърт милион копия.
SKOPAN. III. setkání u Charlieho. Paříž: Club Culturel Prod., 1985. Запис от концерт на певци в изгнание: K. Kryl, S. Karásek, Ch. Soukup ad..
SKALICKÝ, Miroslav. Karel Kryl – Nachtasyl 31. 10. 1987. Виена: Skalák, 1988. Запис от концерта на Карел Крил във Виена.
SPEVÁK, František. Karel Kryl – Filmový portrét. Praha: Bonton, 1991. Документален запис от радио Свободна Европа, Бечин, Нови Ячин, Усти над Лабе и др.
RAPOŠ, Dušan. Karel Kryl – Kdo jsem?. Bratislava: Intersonic, 1993. Филмът е заснет в замъка Чахтиц (Словакия).
KLIMT, Vojtěch. Krylogie 19. 4. a 24. 5. 1993. Praha: Klub Karla Kryla, 1994. Концерт на Карел Крил в зала Редута гр. Прага. Kамера: Vojtěch Klimt, Kateřina Herzlová. KLIMT, Vojtěch. Krylogie – Reduta (9. 6. 1993 a 24. 5. 1993). Praha: Klub Karla Kryla, 1996. Концерт на Карел Крил в зала Редута гр. Прага. Kамера: Vojtěch Klimt, Kateřina Herzlová.
ZÁBRANSKÝ, Miloš. Občan Karel Kryl. Praha: Česká televize, 1999. Документален филм за Карел Крил.
KRAUZE, Krystyna. Bratříček Karel. Praha: ArtCam, 2016. Полско-чески документален филм за Карел Крил. Премиерата в Чехия е на 17. 11. 2016
↑HENDRICH, Vladimír – KLIMT, Vojtěch: Nepohodlný Karel Kryl. Český rozhlas 2014: Dle svědectví Krylova přítele Stanislava Gilana byla operace srdce úspěšná, ale následkem dlouhodobého nedostatku kyslíku došlo u Karla Kryla k tzv. mozkové smrti.
↑Příběhy slavných: Občan Karel Kryl, Česká televize, informace v čase 46:20 min (V. Klimt: Martin Štumpf se ve filmu spletl a od té doby je to přejímáno jako fakt. Tzn. informace z filmu je chybná, stejně jako byla první informace ČTK, která vznikla nedorozuměním.)