Карло I Малатеста Carlo I Malatesta | |
I. господар на Римини II. господар на Фано | |
Роден | |
---|---|
Починал | 13 септември 1429 г.
|
Управление | |
Период | I. 1385 – 1429 II. 1427 – 1429 |
Предшественик | I. Галеото I Малатеста II. Пандолфо III Малатеста |
Наследник | I. Галеото Роберто Малатеста II. Галеото Родолфо Малатеста |
Други титли | господар на Чезена и Пезаро |
Семейство | |
Род | Малатеста |
Баща | Галеото I Малатеста |
Майка | Елизабета да Варано |
Братя/сестри | Томаза Малатеста Маргерита Малатеста Джентиле Малатеста Ренгарда Малатеста Андреа Малатеста Николо Малатеста Галеото Белфиоре Малатеста Пандолфо III Малатеста Велики Природени: Ренгарда Малатеста Гасперо Малатеста Якопо Малатеста Киара Малатеста Дъщеря Гуроне Малатеста |
Съпруга | Елизабета Гонзага |
Деца | няма |
Други роднини | Алда д’Есте (майка на съпруга(та)) Луиджи II Гонзага (баща на съпруга(та)) |
Карло I Малатеста (на италиански: Carlo I Malatesta; * 5 юни 1368, Папска държава; † 13 септември 1429, Лонджано) е италиански кондотиер по време на войните в Ломбардия и господар на Римини (1385 – 1429), Фано, Чезена (1417 – 1429) и Пезаро. Той е член на фамилията Малатеста.
Той е първото дете на Галеото I Малатеста (* 1299, † 1385), кондотиер, господар на Римини (1372 – 1385), Пезаро (1372), Фано, Чезена (1376), Асколи Пичено и Фосомброне, и на втората му съпруга Елизабета да Варано.
Има и една полусестра от първия брак на баща си, както и трима полубратя и две полусестри от извънбрачните му връзки.
След смъртта на баща му през 1385 г. собствеността се разделя. Карло получава Римини. Той става викарий за Романя, гонфалониер на църквата и управител на Милано.
През 1388 г. Карло се бие Бие против Да Монтефелтро (1388).[1]
През 1397 г. възглавява обединената армия на папата, Флоренция и Венеция във войната против миланския херцог Джан Галеацо Висконти. През 1401 година преминава на страната на последния и разбива флорентийските войски край Бреша, като взима в плен херцог Леополд III Австрийски.[2] След смъртта на Джан Галеацо Висконти преминава на страната на папата и начело на папските войски превзема Бреша.
През 1406. отново сменя страните и е назначен за губернатор на Милано (до 1407 година). През 1409 г. постоянно воюва на страната на папата със званието главнокомандващ (капитан-генерал) на Църквата. От тримата едновременно действащи папи поддържа Григорий XII.[3]
През 1412 г. е назначен капитан-генерал на венецианската армия във войната с унгарското нахлуване на крал Сигизмунд. В битката при Мота е ранен и отстъпва командването на брат си – Пандолфо.[4]
През 1416 г., след смъртта на своя брат Андреа наследява Чезена. Същата година, на 12 юли, в битката при Сант-Егидио претърпява поражение от Брачо да Монтоне, ранен е и попада в плен. Освободен е с откуп от 80 хиляди дуката.[5][6]
Във войната с Милано губи Форли и Градара и отново попада в плен, но херцог Филипо Мария Висконти го освобождава без откуп.[7]
Карло се жени през ноември 1386 г. за Елизабета Гонзага († 31 юли 1432), дъщеря на Лудовико II Гонзага и Алда д’Есте, дъщеря на Обицо III д’Есте. Те нямат деца.