Карло Джезуалдо Carlo Gesualdo | |
италиански композитор | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | 8 септември 1613 г.
Джезуалдо, Италия |
Погребан | Неапол, Италия |
Националност | ![]() |
Музикална кариера | |
Инструменти | Лютня |
Активност | от 1585 г. |
Семейство | |
Баща | Фабрицио II Джезуалдо |
Майка | Джеронима Боромео |
Деца | Емануеле, Алфонсино |
Други роднини | Карло Боромео (чичо) Пий IV |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Карло Джезуалдо в Общомедия |
Карло Джезуалдо (на италиански: Don Carlo Gesualdo da Venosa) известен също като Карло Джезуалдо ди Веноза, принц на Веноза и граф на Конца, роден на 8 март, 1566 е италиански композитор, изпълнител на лютня и аристократ от късния ренесанс. Известен е най-вече с изключително изразителните си изградени върху хроматизъм мадригали (стил неизползван впоследствие чак до 19 век) както и с едно от най-прочутите убийства в историята на музиката.
Джезуалдо е член на аристократична фамилия, владееща Веноза от 1560 г. Неговата майка Джеронима е племенница на Папа Пий IV, а чичо му кардинал Карло Боромео впоследствие е канонизиран като светец от Ватикана.
Най-вероятно е роден във Веноза, по това време част от Неаполитанското кралство, но за детството му не е известно почти нищо. Дори рождената му дата е предмет на спорове като различни източници сочат 1560, 1561 или 1566. Джезуалдо се посвещава изцяло на музиката още от ранна възраст. Свири на лютня, клавесин и китара.[1]Счита се, че е работил съвместно с Помпонио Неня, но не е ясно дали отношенията им са били като между учител и ученик или като между колеги.
През 1586 г. Джезуалдо се жени за първата си братовчедка, Донна Мария д'Авалос, дъщеря на маркиза на Пескара. Две години по-късно тя завързва любовна афера с Фабрицио Карафа – херцог на Андрия. Очевидно успява да запази връзката си в тайна от съпруга си чак до 16 октомври 1590 г., когато Джезуалдо се връща внезапно от лов, заварва любовниците на местопрестъплението и убива и двамата още в леглото. Обезобразените им тела са изложени на показ пред двореца. По тогавашните закони, бидейки аристократ, Джезуалдо не може да бъде подведен под отговорност, но страхувайки се от отмъщение от роднините на убитите, се оттегля в замъка си в град Джезуалдо.
Известни са изобилни детайли за двойното убийство, тъй като свидетелствата на очевидците, изложени пред магистратите, са запазени изцяло. От тях става ясно, че Джезуалдо е убил любовниците с помощта на прислугата си, но лично е намушкал многократно съпругата си. Херцогът на Андрия е посечен многократно с меч, а също и прострелян в главата.
Двойното убийство получава широк обществен отзвук, включително е възпято в стихове от поети като Торкуато Тасо и цяла плеяда неаполитански поети.
Според някои слухове Джезуалдо е убил и втория си син от Мария, а според други е убил и тъста си, когато последният дошъл да търси отмъщение.
През 1594 г. Джезуалдо се мести във Ферара, едно от музикалните средища на Италия по това време особено на мадригалната музика. Там публикува първата си сбирка от мадригали. Работи с concerto delle donne – група от виртуозни певици, които са между най-прочутите изпълнители в цяла Италия по онова време.
Във Ферара се жени за втори път за Леонора д'Есте – племенница на херцог Алфонсо II.
След като се връща в Джеузалдо през 1595 г. прекарва повечето от времето си в собствения си замък, посвещавайки се изцяло на музиката. Богатството му позволява да наема виртуозни певци и музиканти за собствено удоволствие. Повечето от най-известните му произведения са публикувани в Неапол през 1603 г. и в град Джезуалдо през 1611 г. като най-сложните и хроматични части са написани именно в този период на самоизолация. През последните си години Джезуалдо страда от депресия. Умира в изолация в замъка си Джезуалдо в Авелино. Погребан е в храм в Неапол.
Музиката на Дежузалдо е една от най-експресивните и новаторски през Ренесанса и без съмнение най-крайно хроматичната. Прогресии като тези на Джезуалдо не се появяват чак до XIX век и дори тогава те са в контекста на тоналността.
Публикуваните произведения на Джезуалдо попадат в три категории: църковна вокална музика, светска вокална музика и инструментални. Най-известни са шестте му книги с мадригали, публикувани между 1594 и 1611 г., както и Tenebrae Responsoria, които са подобни на мадригалите, но използват текстове от Страстите Христови – форма използвана и от много други композитори.
Освен публикуваните си творби Джезуалдо оставя и многобройни ръкописи. Те съдържат някои от най-богатите му експерименти с хроматизма, както и композиции в модерни и авангардни форми като монодия. Някои от тези творби са от периода му във Ферара и са писани специално за виртуозните певици от concerto di donne.
Първите книги с мадригали, публикувани от Джеузалдо, са близки по стил до творбите на други негови съвременници. Експериментите с хармонични прогресии, дисонанси и яростни ритмични контрасти зачестяват в късните книги, като петата и шестата съдържат най-забележителните и екстремни примери в това отношение.
Характерно за стила му е редуването на пасажи в сравнително бавно темпо и краен, понякога шокиращ хроматизъм с диатонични пасажи в бързо темпо. Музиката и текстът са много тясно свързани със силен акцент върху отделни думи. Някои от хроматичните пасажи включват всичките 12 ноти от хроматичната гама макар и разпределени върху отделни гласове.
Джезуалдо няма особено влияние приживе, въпреки че някои композитори като Сигизмондо д'Индия и Антонио Цифра композират, имитирайки мадригалите му. Музиката му е преоткрита едва през XX век. Животът на Джеузалдо вдъхновява множество творби, включително роман на Анатол Франс, разказ на Хулио Кортасар и опера на Франц Хумел. Игор Стравински аранжира мадригала „Beltà, poi che t'assenti“ като част от своето произведение Monumentum pro Gesualdo, Алфред Шнитке пише опера, базирана на живота му, а Салваторе Шарино аранжира много от мадригалите му за инструментален ансамбъл. През 1997 г. Австралийският композитор Брет Дийн отдава почит на Джезуалдо в новаторската си творба „Карло“, в която смесва записани на лента мадригали със струнен оркестър и семплирани фрагменти от музиката му.
Олдъс Хъксли споменава мадригалите на Джезуалдо в книгата си „Дверите на възприятието“.
През 1995 г. Вернер Херцог прави за ZDF филма „Смърт за пет гласа“, посветен на живота и музиката на Джезуалдо.
![]() |
|
||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
В скоби е дадено името на поета, ако е известно.
Книга I (Madrigali libro primo), пет гласа, Ферара, 1594
Книга II (Madrigili libro secondo), пет гласа, Ферара, 1594
Книга III (Madrigali libro terzo), пет гласа, Ферара, 1595
Книга IV (Madrigali libro quarto), пет гласа, Ферара, 1596
Книга V (Madrigali libro quinto), пет гласа, Джезуалдо, 1611
Книга VI (Madrigali libro sesto), пет гласа, Джезуалдо, 1611
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Gesualdo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|