Каталог на живота

Каталог на живота
Уеб адресwww.catalogueoflife.org
Езиканглийски
Alexa ранг198 503 (30 ноември 2017)

„Каталог на живота“ (на английски: Catalogue of Life) е онлайн база данни, която предоставя индекс на известните видове животни, растения, гъби и микроорганизми. Създадена е през 2001 г. като партньорство между глобалната мрежа Species 2000 и Американската обединена система за таксономична информация. Каталогът се използва от изследователи, граждани, учени, преподаватели и нормотворци.[1] Каталогът се използва и от Библиотеката за наследство на биоразнообразието, Системата за данни за баркод на живота, Encyclopedia of Life и Глобалната информационна система за биоразнообразието.[2] В момента каталогът събира данни от 165 рецензирани таксономични бази данни, които се поддържат от специализирани институции по целия свят. Към септември 2022 г. контролният списък на Каталога на живота наброява 2 067 951[3] от 2,2 милиона съществуващи на планетата вида, известни на таксономите в момента.

Структура

[редактиране | редактиране на кода]

Каталогът на живота използва проста структура от данни, за да предостави информация за синонимия, групиране в рамките на таксономична йерархия, общи имена, разпространение и екологична среда. Той предоставя динамично издание,[4] което се актуализира ежемесечно и в което данните могат да се променят без проследяване на тези промени, и годишен контролен списък,[5] който предоставя датирана, проверима справка за използването на имена и свързани данни. Разработването на Каталога на живота е финансирано чрез проектите Species 2000 europa (EuroCat),[6] 4d4Life,[7] i4Life[8] през 2003 – 2013 г., а по-късно от Център за биоразнообразието „Натуралис“, Лайден, Холандия и групата Species Files за проучване на естествената история на Илинойс в Шампейн-Урбана .

Хората, които към даден момент управляват Каталога на живота,[9] всички сътрудници[10] и друга подходяща информация, която се променя с времето, са посочени на официалния уебсайт.

Употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от употребата на Каталога е в осигуряването на основна таксономия за други глобални портали за данни и биологични колекции. Чрез проекта i4Life „Каталогът на живота“ има официални партньорства с Глобалната информационна система за биоразнообразието, Европейския архив на нуклеотидите, Encyclopedia of Life, Европейския консорциум за баркод на живота, Червения списък на световнозастрашените видове и Life Watch. Публичният интерфейс включва както функции за търсене, така и за разглеждане; предлага и многоезични услуги.

Каталогът включва 300 000 вида до 2003 г., 500 000 вида до 2005 г. и над 800 000 вида до 2006 г. Към 2019 г. в каталога са включени 1,9 милиона съществуващи и изчезнали видове. Съществуват около 14 милиона предимно непубликувани вида; този брой обаче не е окончателен, тъй като липсват данни за възможния брой неописани насекоми, нематоди, бактерии, гъбички и много други.

Каталог на живота Плюс

[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. експертна група представя консенсусна йерархична класификация на живите организми, която включва някои сектори, които преди това не са представяни в публикувания Каталог.[11] През същата година представители на Каталога на живота, Системата за данни за баркод на живота, Библиотеката за наследство на биоразнообразието, Encyclopedia of Life и Глобалната информационна система за биоразнообразието (ГИСБ) се срещат, за да обмислят изграждането на единна споделена авторитетна номенклатура и таксономична основа „Каталог на живота Плюс“, който да се използва за подреждане и свързване на данни за биоразнообразието, включително съдържание, което все още не е в основния Каталог, но е достъпно чрез други източници, за да обслужва както потребителите на действащия Каталог, така и потребителите на разширено таксономично съдържание (като ГИСБ), използвайки обща инфраструктура.[2] Каталог на живота Плюс се развива съвместно с работната група за Глобален списък на видовете, за да се избегнат повторения и да се работи за авторитетен глобален списък на видовете.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Harmon, Joanie (2 December 2016). "Animal, vegetable, data: Exploring the online 'Catalogue of Life'". UCLA News Room. Archived from the original on 24 June 2018. Retrieved 23 June 2018.
  2. ↑ а б Bánki, Olaf; Döring, Markus; Holleman, Ayco; Addink, Wouter (2018). "Catalogue of Life Plus: Innovating the CoL systems as a foundation for a clearinghouse for names and taxonomy". Biodiversity Information Science and Standards. 2: e26922. doi:10.3897/biss.2.26922.
  3. ↑ COL // Архивиран от оригинала на 2021-06-14. Посетен на 12 June 2021.
  4. ↑ Catalogue of Life – 30th October 2017 : Search all names // catalogueoflife.org. Архивиран от оригинала на 2015-05-16. Посетен на 5 May 2015.
  5. ↑ Catalogue of Life – 2017 Annual Checklist : Search all names // catalogueoflife.org. Посетен на 11 April 2007.
  6. ↑ Welcome to Species 2000 europa // European Catalogue of Life Project. Архивиран от оригинала на 2008-02-03. Посетен на 2024-05-03.
  7. ↑ Orvill. Home – 4D4Life
  8. ↑ i4life: Indexing For Life // i4life.eu. Посетен на 4 October 2012.
  9. ↑ COL Governance // CoL.
  10. ↑ The COL contributors // CoL.
  11. ↑ Ruggiero, Michael A; Gordon, Dennis P; Orrell, Thomas M; Bailly, Nicolas; Bourgoin, Thierry; Brusca, Richard C; Cavalier-Smith, Thomas; Guiry, Michael D; Kirk, Paul M (2015). "A Higher Level Classification of All Living Organisms". PLOS ONE. 10 (4): e0119248. Bibcode:2015PLoSO.1019248R. doi:10.1371/journal.pone.0119248. PMC 4418965.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Catalogue of Life в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​