Катраница (дем Еордея)

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Катраница (област Смолян).

---

Катраница Πύργοι
— село —
Катраница от хълма Свети Константин.
Катраница 40.669722, 21.833889 Катраница Катраница
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Каракамен
Надм. височина	700 m
Население	745 души (2021 г.)
Пощенски код	500 06
Телефонен код	2463
Катраница в Общомедия

Катраница (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница,^[1]на турски: Katransa, Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 700 m надморска височина,^[2] в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на Бела река^[3] (Аспропотамос).

История

Античност

Македонската гробница край Катраница

В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.^[4]

Средновековие

В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).^[5]

В Османската империя

В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.^[6] В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.^[7] В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.^[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.^[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.^[10]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.^[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.^[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Катраница е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 310 къщи.^[13]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Катранца (Κατράντσα), Кайлярска каза, живеят 1350 гърци славофони и 200 турци.^[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.^[15]

В Гърция

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци.^[16] През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.^[17] В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък.^[18] Според Тодор Симовски жителите на селото са наполовина потомци на местни жители и наполовина потомци на бежанци.^[2]

Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.^[19][20][2]

След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и със скотовъдство.^[2]

Старият платан в центъра на Катраница

Прекръстени с официален указ местности в община Катраница на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Лум[21]	Λούμ Λόφος	Скопос	Σκοπός[22]	връх на ЮЗ от Катраница (916,1 m)[21]
Пиргалти[21]	Πύργαλτι	Пиргос	Πύργος[22]	връх в Каракамен на ЮИ от Катраница (903 m)[21]
Мучара[21]	Μουτσάρα	Вурла	Βούρλα[22]	местност в Каракамен на ЮИ от Катраница[21]
Кестене Оваси[21]	Κεστενε Όβασί	Кастания	Καστανιά[22]	местност на Ю от Катраница[21]
Гуласка[21]	Γκουλάσκα	Космадес	Κοσμάδες[22]	връх на ЮЗ от Катраница[21]
Прижила[21]	Πριζιλα	Алони	Άλώνι[22]	местност на З от Катраница[21]
Рудина[21]	Ρούντινα	Омали	Όμαλή[22]	връх на СЗ от Катраница (704 m)[21]
Кьоселер Оваси[21]	Κισελερ Όβασί	Перасма	Πέρασμα[22]	местност на ЮЗ от Катраница и на СИ от Кьоселер[21]
Стримнитка[21]	Στρίμνιτκα	Мандри	Μανδρί[22]	река на И от Катраница, ляв приток на Град[21]
Елища[21]	Έλίστα	Кинотафио	Κοινοτάφιο[22]	връх в Каракамен на И от Катраница (1478 m)[21]
Търбожина[21]	Τέρποζίνα	Лекани	Λεκάνη[22]	местност в Каракамен на СИ от Катраница[21][21]
Град[21]	Γκράτ	Кастро	Κάστρο[22]	останки от средновековна крепост в Каракамен на СИ от Катраница[21]
Курбан[21]	Κούρμπαν	Тригоно	Τρίγωνο[22]	връх в Каракамен на И от Катраница (835 m)[21]
Лабар чука[21]	Λάμπαρ Τσούκα	Каминия	Καμίνια[22]	възвишение на С от Катраница[21]
Пещерица[3]	Πανταρνιτσα	Калива	Καλύβα[22]	връх на СЗ от Катраница (706 m)[21]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	2094[2]	2180[2]	1490[2]	1882[2]	978[2]	1080[2]	847[2]	817[2]	855[2]	886	768	745

Личности

Родени в Катраница

• Атанас Караматов, сръбски австрийски търговец
• Вангел Чарка (1917 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, в 1942 година става член на КПГ и в същата година влиза в ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, загива като войник на ДАГ при Коница заедно със съселянина си Жоро Нонда^[23]
• Георги Самара (1915 – 1947), гръцки комунист, роден в бедно семейство, учи два гимназиални класа, но не успява да продължи поради липса на пари, член на КПГ от 1942 година, войник на ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, един от първите, които се присъединяват към ДАГ, загива през май 1947 година при Люмница^[24]
• Димитри Николуш Хаджиташков (? – 30 март 1942), арестуван и умрял в затвора в Ливадия, тъй като синът му е деец на ЕЛАС, участник в нападението над кмета на Кърмища през октомври 1941 година^[25]
• Димитрие Караматов (около 1734 – 1789), сръбски австрийски търговец
• Димитър Сугарев (1778 – 1822), гръцки революционер
• Мени Стамбули (? – 1944), гръцки комунист, деец на ЕПОН, убит от германците; загиват и сестра му и братята му^[26]
• Петър Ичко (около 1775 – 1808), османски и сръбски дипломат от български произход
• Лазар Панча (? – 24 март 1831), белградски търговец от български произход и ктитор на градската катерала „Свети Марко“
• Филипос Капетанопулос (? – 1904), гръцки революционер
• Христос Манос (1737 – ?), гръцки търговец

Свързани с Катраница

• Григор Нушев (1876 – 1965), български и сръбски просветен деец, по произход от Катраница

Външни препратки

• ((el)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.
• ((en)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
• Разказ за клането в Катраница в 1944

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 297. (на македонска литературна норма)
3. Topografska Karta JNA 1:100.000.
4. History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia^{[неработеща препратка]}
5. Πύργοι // Χάρτης της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2003-11-26. Посетен на 30 декември 2014.
6. Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.
7. Γνωριμία με την Αλμωπία
8. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
10. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
11. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
13. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
14. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512, 521. (на гръцки)
15. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
18. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
19. Φωτίου, Θανάσης Σ. Η ναζιστική τρομοκρατία στην Ελλάδα. Η αιματηρή πορεία του Φριτς Σούμπερτ και του ελληνικού "Σώματος Κυνηγών" στην κατοχική Κρήτη και Μακεδονία. Επίκεντρο, 2011. ISBN 978-960-458-328-7. σ. 361. (на гръцки)
20. Το μνημόσυνο των πεσόντων στους Πύργους Κοζάνης // 20 май 2011. Архивиран от оригинала на 2014-12-29. Посетен на 13 септември 2016. (на гръцки)
21. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
22. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
23. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 330. (на английски)
24. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 273. (на английски)
25. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 208 - 210. (на английски)
26. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 286. (на английски)