Качество на живот на работното място

Качество на живот на работното място (от английски: quality of working life) e термин, който е използван да опише по-обширен аспект опитът на социалния индивид, който е свързан с неговата работа.

Модели и компоненти

[редактиране | редактиране на кода]

Различни автори и изследователи са предлагали модели за качеството на живот на работното място, включвайки различен обхват от фактори. По-долу са изброени някои от тези виждания.

Хакман и Олдам (Hackman, Oldham 1976) [1] насочват вниманието към това, което те описват като нужди в психологически аспект за израстването, които са релевантни в обсъждането на концепцията за качество на живот на работното място. Няколко подобни нужди са идентифицирани:

  • Вариативност на способностите
  • Идентичност на задачите
  • Значимост на задачите
  • Автономия и
  • Обратна връзка

Те смятат, че тези нужди трябва да бъдат адресирани, за да е възможно работещите да имат едно усещане за високо качество на живот на работното място.

Друг вариант на подобен теоретично-базиран модел е този на Тейлър (Taylor, 1979) [2], който по-прагматично идентифицира основните компоненти на качеството на живот на работата като външни на работата фактори, например заплата, часове и условия на работа, или вътрешно присъщи за работата идеи като вид на извършваната дейност. Той предлага различен набор от аспекти, които трябва да бъдат добавени, като:

  • участие в мениджмънта и индивидуална власт,
  • справедливост и безпристрастие, равнополагащи принципи,
  • социална подкрепа,
  • употреба на нечии настоящи умения,
  • развитие и самоусъвършенстване,
  • смислено бъдеще на работното място и в работата като цяло,
  • социална релевантност на работата и продукта,
  • ефект от извънработните активности.

Тейлър също така предлага качеството на живот на работното място да бъде конкретно и разглеждано в контекст, тъй като може да варира в зависимост от организацията и работната група.

Така докато някои автори наблягат на аспектите и характеристиките на самото работно място за качеството на живот на работното място, други идентифицират релевантните за личността фактори като психологическо благополучие и по-обширни концепции като щастие и удовлетворение от живота.

Майървис и Лулър (Mirvis, Lawler, 1984) [3] предлагат качеството на живот на работното място да се разглежда като свързано с удовлетвореността от заплатата, работните часове и условията, описващи ги като „основни елементи на доброто качество на живот, свързано с работата“ или това са:

Елис и Помпли (Ellis, Pompli, 2002)[4] от своя страна идентифицират факторите, водещи до неудовлетвореност от работата при медицинските сестри като:

  • лоши условия на труд,
  • агресия от страна на местните обитатели,
  • натоварване, невъзможност за предоставяне на предпочитаното качество на здравна грижа,
  • баланс семейство / работа,
  • работни смени,
  • липса на участие във взимането на решения,
  • професионална изолация,
  • липса на признание,
  • лоши отношения със супервайзорите (преките началници) / колегите,
  • ролеви конфликт,
  • липса на възможност за усвояване на нови умения.

Сърджи и др. (Sirgy et al., 2001) [5] предлагат като ключови фактори да се разглеждат:

  • нуждата за удовлетвореност, базирана на изискванията за длъжността,
  • нуждата за удовлетвореност, базирана на средата на работното място,
  • нуждата за удовлетвореност, базирана на поведението на наблюдаващите,
  • нуждата за удовлетвореност, базирана на спомагателните програми,
  • участие в организацията като цяло.

В обобщение се приема, че различните автори се различават в представите си за същностните съставки на качеството на живот на работното място, но общо се приема, че качеството на живот на работното място е концептуално подобно на благополучието на работещите, но се различава от концепцията за удовлетвореност от работата, която единствено представлява домейна на работното място, според Лоулър (Lawler, 1982) [6].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) Hackman J & Oldham G (1974) The Job Diagnostic Survey. New Haven: Yale University.
  2. ↑ ((en)) Taylor J C in Cooper, CL and Mumford, E (1979) The quality of working life in Western and Eastern Europe. ABP
  3. ↑ ((en)) Mirvis, P.H. and Lawler, E.E. (1984) Accounting for the Quality of Work Life. Journal of Occupational Behaviour. 5. 197-212.
  4. ↑ ((en)) Ellis N & Pompli A 2002 Quality of working life for nurses. Commonwealth Dept of Health and Ageing. Canberra.
  5. ↑ ((en)) Sirgy, M. J., Efraty, D., Siegel, P & Lee, D. (2001). „A new measure of quality of work life (QoWL) based on need satisfaction and spillover theories“. Social Indicators Research, 55, 241-302.
  6. ↑ ((en)) Lawler, E. E. (1982). Strategies for improving the quality of work life. American Psychologist, 37, 2005, 486-493.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Quality of working life в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​