Кента Кобаяши

Кента Кобаяши
Снимка на Кента Кобаяши
Кобаяши, като Кента през септември 2008
РоденКента Кобаяши
(Японски: 小林 健太)
12 март 1981 г. (1981-03-12) (43 г.)[1][2]
ДецаРю Кобаяши (син)
Оске Кобаяши (син)
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Халимао[1]
Хидео Итами[5]
Кента
Кента Кобаяши[1]
Височина1,74 м[2][4]
Тегло82,5 кг[4]
Обявява се отТокио, Япония
Треньор(и)Кента Кабаши
Йошихиро Такаяма
Дебют24 май 2000[1][2]
Кента Кобаяши в Общомедия

Кента Кобаяши (小林 健太 Kobayashi Kenta, роден на 12 март 1981)[2] е японски професионален кечист, най-добре познат под името Кента (стилизирано, всички букви са главни). Той подписа с американската професионална кеч компания WWE, където участва в тяхната развиваща се територия NXT под името Хидео Итами, но не се бие, заради травма. Бивш аматьор кикбоксьор, кеч стила на Кобаяши, вклчва силни ритници и удари.

Най-добре е познат с времето си в Pro Wrestling Noah, но той започна кариерата си в All Japan Pro Wrestling (AJPW), преди да се премести в Pro Wrestling Noah; чрез участието си на Noah в Global Professional Wrestling Alliance, глобална организация на корпоративна компания, която позволява на участниците да пътуват в чужбина до други компании, той се би в Американксата компания Ring of Honor (ROH).[6] Той се бие под истинското си име, но заради объркване с треньора му Кента Кобаши (и на английски и на японски), той започна да използва само първото си име, което се пишеше на Латиница с главни букви.[1]

Кобаяши е печелил няколко професионални шампионски титли в кариратаси: той е бивш шампион в тежка категория на Глобална почетната корона (GHC), трикратен шампион в полутежка категория на GHC,[7] трикратен Отборен шампион в полутежка категория на GHC, и Отборен шампион на GHC; веднъж той беше пръв носител с дълго-кратен партньор и враг Наомичи Маруфуджи, носители на титлите за повече от две години, както и носител с протежето Тайджи Ишимори.[8] Той също е победител на турнирите Глобална лига 2012 и Глобална отборна лига 2013.

Професионална кеч кариера

[редактиране | редактиране на кода]

All Japan Pro Wrestling (2000)

[редактиране | редактиране на кода]

Предида се бие професионално, Кобаяши имаше разнообразие от спортни среди, практикуващ бейзбол и кикбокс; последното се оказа здрава основа в неговия кеч стил, често споменаващ се като стрелящ стил.[3] Кобаяши направи своя професионален кеч дебют на 24 май 2000 срещу бъдещия съюзник и съперник, Наомичи Маруфуджи, в All Japan Pro Wrestling (AJPW), биещи се в тяхната полутежка категория. Той не остана в компанията след като Мицухару Мисауа, действащия президент на AJPW, реши да се отцепи от компанията след спор с други сили, което накара Мисауа да създаде собствена фирма, Pro Wrestling Noah.[9]

Pro Wrestling Noah

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни появи и Изгаряне (2000 – 2003)

[редактиране | редактиране на кода]

Един от фокусите на Мисауа в неговата нова компания беше дивизията на полутежката категория, която беше оценена като високо постижение в AJPW, въпреки големия успех в други компании. Останал изолиран, заради наранявания за по-голямата част от първата година от създаването на Noah, Кобаяши се завърна през юли 2001 г., наречен просто Кента.[9]

Първо участие на Кента в надпревара за титла, се случи когато Наомичи Маруфуджи бе принуден да предаде Титлата в полутежка категория на GHC, след като претърпя травма на коляното;[10] Кента участва в турнир за определяне на нов шампион. Той стигна до финала, след като победи Котаро Сузуки и Цуйоши Кикучи, преди да загуби от Йошинобу Канемару на Турнето Навигация с Бриз.[11] След относителния си успех в турнира, Кента увеличи популярността си, и се присъедини към своя наставник, Кента Кобаши, във формацията Изгаряне.[1]

Успех с Титлата в полутежка категория (2003 – 2011)

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 март 2003 Кента партнира на Наомичи Маруфуджи за пръв път срещу Макото Наши и Йошинобу Канемару и спечелиха. Започнаха да си партнират обикновено кат двамата участваха в турнир за короноване на първите отборни шампиони в полутежка категория на GHC; спечелиха турнира след като победиха ветераните в полутежка категория Джушин Тъндър Лайгер и Такехиро Марахама във финалите на 16 юли.[8] Докато защитаваха титлите, Кента продължи своите упити за спечелване на Титлата в полутежка категория на GHC на 30 ноември 2003, в неуспешна битка срещу Такаши Сугюра.[12]

Кента (най-отляво) със Самоа Джо и Кацухико Накаджима

Като част от наградата за начина, по който Кента се бие, самият той спечели пробна серия от седем мача навлизаща на следващата година, тъй като Кента беше в състояние да се бие с по-прочутите звезди в опит да издигане статута си. Кента започна серията си на турнето Първа Навигация, побеждавайки Хувентуд Герера. То беше последвано от победи над Йошинари Огауа и Джим Акияма. Последния мач в серията бече загуба срещу Маруфуджи през октомври.[9] Докато серията продължаваше, Кента и Маруфуджи продължаваха да защитават техните отборни титли срещу претендентите: Ел Самурай и Рюсуке Тагучи, Йошинари Огауа и Котаро Сузуки, Сузуки и Рики Марвин, Марвин и Сува, и на първото шоу на Noah в Tokyo Dome, срещу Кендо Кашин и Такши Сугюра. Спяха да бъдат шампиони след почти две години, заради Канемару и Сугюра след като последния тушира Кента.[12]

Първата главна индивидуална вражда започна през март 2005 след спор със СУВА, който доведе до серии от спорове между двамата, включвайки мач с насилие, който приключи, след като неговия опонент беше дисквалифициран за нападане на съдията.[13] Това доведе на Кента до още един шанс за Титлата в полутежка категория срещу Йошинобу Канемару през 18 юли, където той спечели титлата.[1] Той направи първата си защита два месеца по-късно срещу Йошинобу Канемару, после срещу Котаро Сузуки, като своето алтер его, Мушикинг Тери. В същото време, Кента започна да партнира на Кацуйори Шибара като Завземащия, претендирайки за Отборните титли на GHC, версията в тежка категория на отборните титли на компанията.[14]

На 5 март 2006, Кента се би с главения претендент Кента Кобаши, който загуби след Горящия чук.[15] Това беше последвано от загубата на Титла в полутежка категория на 4 юни от Такаши Сугюра.[1] Следвайки пренасочване на вниманието си към Титлата в тежка категория на GHC, Кента предизвика Наомичи Маруфуджи, губейки в мач, който спечели няколко награди и отличия от кеч медията.[15]

Кента прекара повечето от своето време през 2007 в Noah, биейки се в отборни мачове и отборни мачове между шестима с протежета като Тайджи Ишимори и Акитоши Сайто като партньори. Той видя, повечето от успеха си с Ишимори, като двамата имаха одобрени от критиката мачове срещу голямо разнообразие от конкуренти, включително конкуренти от Ring of Honor (ROH) на заем в компанията в резултат на споразумение за обмен на таланти, Global Professional Wrestling Alliance (GPWA), между ROH и Noah: Братята Бриско, Дейви Ричардс и Брайън Даниълсън.[1] Когато Кента и Ишимори прогресираха заедно, те участваха в първия Отборен турнир в полутежка категория на NTV; във финалите те победиха Маруфуджи и Кота Ибуши и спечелиха турнира. По-късно предизвикаха Отборните шампиони на GHC в полутежка категория, кечистите от Dragon Gate БиексБи Хълк и Шинго Такаджи, печелейки ги, преди да ги загубят от Йошинбу Канемару и Катар Сузуки,[16] само за да победят отбора и да спечелят втория Отборен турнир в полутежка категория на NTV.[17]

След загубата на отборните титли, Кента се завърна за да участва като индивидуален кечист, като победи Брайън Даниълсън за неговата втора Титла в полутежка категория на GHC, което доведе до мач срещу Маруфуджи, който спечели Световната титла в полутежка категория, за да слеят титлите; мача приключи с 60-минутно равенство, запазвайки титлите в ръцете на техните носители, докато получиха фаворитни ревюта за техните старания, от медията, където някои твърдят, че трябва да е Мача на годината.[18] Кента загуби титлата през февруари 2009 от врага му в тяхната между-промоционална вражда с друг член на GPWA в Kensuke Office, Кацухико Накаджима, само за да я спечели на следващия месец.[19] През октомври, Кобаяши трябваше да предаде титлата, след като претърпя травма на коляното, което не му позволяваше да участва за над седем месеца.[20]

Кобаяши се завърна от травмата на 6 юни 2010, губейки от Наомичи Мруфуджи в ретендентския мач за Титлата в тежка категория на GHC.[21] На 30 октомври 2010, Кента и Ацуши Аоки победиха Родерик Стронг и Еди Едуардс във финала на турнира и спечелиха Нипон ТВ Купата на отборната лига в полутежка категория за 2010.[22] Като резултат, Кента и Аоки получиха шанс за Отборните титли в полутежка категория на GHC, но бяха победени от шампионите, представителите на New Japan Pro Wrestling Коджи Канемото и Тигровата маска, на 23 ноември 2010.[23] На 29 януари 2011, Кента стана лош и се присъедини към формацията Неподчиняващите с членове Мухамед Йоне, Йошинобу Канемару и Генба Хираянаги. Кента промени своя външен вид и отношение. ТОгауа на 5 март, той обърна гръб на Йоне, премахвайки го от групата. Седмица по-късно, той прекръсти формацията на Безмилостните. На 25 май Кента и Йошинобу Канемару победиха Ацуши Аоки и Котаро Сузуки от формацията ANMU и спечелиха свободните Отборни титли в полутежка категория на GHC. След месеци в опити да убедят техния ментор Йошихиро Такаяма да се присъедини към Безмилостните, на 26 юни Такаяма обърна гръб на партньора си Такума Сано по време на Младши отборната лига на 30 юли. Те загубиха от Ацуши и Котаро Сузуки. ТОгауа на 18 ювгуст 2011 Кента и Хошихиро Такаяма спечелиха Двудневния отборен турнир на Noah. На 24 август Кента и Канемару успешно защитиха техните отборни титли срещу Аоки и Сузуки, които получиха шанс за титлите заради победата им на Младши отборната лига. На 23 септември Кента се противопостави с шампиона в тежка категория на GHC Го Шиозаки след като той победи Такаяма и запази титлата. Кента получи претендентски мач с Такаши Сугюра, който спечели на 10 октомври. Кента и Канемару загубиха Отборните титли в тежка категория на GHC от Аоки и Сузуки на 16 октомври.

Преход към тежка категория (2011 – 2013)

[редактиране | редактиране на кода]

На Хелоуин шоуто на Noah на 31 октомври 2011, Кента предизвика отбора от NJPW Лоши намерения (Гиганта Бернард и Карл Андерсън) за отборните титли в тежка категория на GHC с Йошихиро Такаяма. Мачът беше уреден за 2012, но никога не се беше провел заради травма. През ноември, Кента участва в Глобалната отборна лига на Noah и разви нов ход за предаване, наречен „Играта свърши“, за да му помогне да надвие по-тежките. Кента стигна до финала на 20 ноември, но загуби от Такеши Моришима. На 27 ноември, той загуби от Го Шиозаки в неговия шанс за Титлата в тежка категория на GHC. През декември 2011, Кента отново разкъса своята предна кръстна връзка, принуждавайки го да бъде подложен под още една операция, за да я възстанови. Беше обявено, че той няма да се бие от шест до седем месеца. Tokyo Sports класира Кента като Техничния кечист на годината през 2011. Въпреки своята травма, Кента остана в Noah и придружаваше Безмилостните по време на неговото нараняване. На 14 февруари 2012, Кента назначи Шуней Танигучи като петият член на Безмилостните и смени името му на Майбах, превръщайки го в говорител, говори вместо него

Кента се завърна на ринга на 22 юли 2012, губейки от Наомичи Маруфуджи. На 8 октомври Кента и Майбах Танигучи победиха Магнус и Самоа Джо и спечелиха Отборните титли на GHC за пръв път.[24] Обаче, загубиха титлите от Акитоши Сайто и Го Шиозаки, само осемнайсет дни по-късно.[25] На 23 ноември, Кента спечели Турнира на Глобалната лига за 2012.[26]

Шампион в тежка категория (2013 – 2014)

[редактиране | редактиране на кода]

На 7 януари 2013, Кента победи Такеши Маришима за Титлата в тежка категория на GHC на Великото пътуване 2013.[27] На 9 февруари Майбах Танигучи обърна гръб на Кента и открадна титлата му.[28] На следващата седмица, Кента участва в турнето в Южна Америка в компанията Alianza Latinoamericana de Lucha Libre (AULL), по време на който той спечели Torneo Latino Americano de Lucha Libre, побеждавайки Супер Лудия на финала.[29][30] На 10 март Кента победи Майбах Танигучи в първата си успешна защита за Титлата в тежка категория на GHC.[31] На 28 април Кента и Йошихиро Такаяма победиха Кацухико Накаджима и Кенске Сасаки във финала и спечелиха Глобалната отборна лига за 2013.[32] На 11 май Кента участва в оттеглящия мач на Кента Кобаши, където той, Майбах Танигучи и Йошинобу Канемару бяха победени от Кобаши, Джун Акияма, Кейджи Мутох и Кенске Сасаки.[33] На следващия ден, Кента направи своята втора успешна защита на Титлата в тежка категория на GHC срещу Такаши Сугюра.[34] На 2 юни Кента победи победи представителя на New Japan Pro Wrestling и тОгауашния Отборен шампион на GHC Тору Яно в третата си успешна защита на титлата.[35] Шест дена по-късно, Кента беше туширан от Яно в мач зза Отборните титли на GHC, ъдето той и Йошихиро Такаяма неуспешно предиювикаха Яно и Такаши Йизук.[36] На 7 юли Кента направи своята четрърта успешна защита на Титлата в тежка категория на GHC срещу Наомичи Маруфуджи.[37] Петата успешна защита на титлата се случи на 4 август, когато ток победи Мохамед Йоне.[38] След това Кента защити титлата си срещу тОгауашните Отборни шампиони на GHC, първо обедавайки Шейн Хейст на 7 септември и след това срещу Майки Николс на 16 септември.[39][40] На 5 октомври Кента победи представител на Diamond Ring Кацухико Накаджима в неговата осма успешна защита на титлата.[41] С победата, Кента стана първия кечист, който успешно да защити Титлата в тежка категория на GHC осем пъти по време на календарна година.[42] На 7декември победи представител на New Japan и победитал на Турнира на Глобалната лига за 2013, Юджи Нагата, за деветата си успешна защита на титлата.[43] Близо едногодишното време като носител на Кента приключи на 5 януари 2014, когато загуби титлата от Такеши Маришима.[44]

На 3 февруари 2014, дългократната вражда на Кента и МАйбах Танигучи приключи в Мач без дисквалификации, където Кента спечели.[45] След като Юджи Нагата победи Моришима и стана шампион в тежка категория на GHC, Кента получи първия шанс срещу новия шампион, но беше победен в мача за титлата на 22 февруари.[46] На 30 април Noah проведе пресконеференция, по време на която Кента обяви отписване от компанията.[47][48][49] Кента се би в последния си мач на 17 май, където той и Наомичи Маруфуджи победиха Кацухико Накаджима и Такаши Сугюра.[50]

Ring of Honor

[редактиране | редактиране на кода]

2005 – 2006

[редактиране | редактиране на кода]

Освен участието си в Pro Wrestling Noah, Кента можеше да се бие в чужбина в Съединените щати с други участващи членове на GPWA. Неговата първа поява в страната с Ring of Honor, на Последна битка 2005, като любимец на феновете, защитавайки Титлата в полутежка категория на GHC срещу Лоу Кий.[51] Той се завърна в компанията на следващата година на Най-добрия на Света в Ню Йорк Сити на 25 март, където той и Наомичи победиха отбора на Самоа Джо и Световния шампион на ROH Брайън Даниълсън, след като Кента направи своя финален ход, Тръшване за лека нощ на Даниълсън.[52] Кента се върна на Пред лицето ти, включвайки го в троен мач срещу Джо и Даниълсън, който приключи по подобен начин.[53]

Първата загуба на Кента в компанията стана в отборен мач, в който партньора му, Дейви Ричардс беше туширан в мач срещу Братята Бриско.[54] Това доведе до серии от мачове с двамата един срещу друг, както и като нежелани партньори.[55][56] На Слава с чест 5: Втора нощ Кента получи още единмач срещу Даниълсън за Световната титла на ROH, в който той се предаде от ключовия ход на Даниълсън, Cattle Mutilation.[57]

2007 – 2009

[редактиране | редактиране на кода]

Кента се завърна в Ring of Honor на 11 май на следващата година срещу Делириъс и спечели.[58] Ring of Honor направи своя pay per view дебют с шоуто, Уважението е заслужено, в отбор с Нигел Макгинес срещу Даниълсън и Такеши Моришима, но загубиха; след мача, Кента прекара няколко месеца с компанията участвайки срещу врага, Дейви Ричардс и след това неговия Безгрижния корпус. Кента направи своята следваща поява на турнето Слава с чест 6; първата вечер той партнира с шампиона в тежка категория на GHC Мицухару Мисауа срещу Такеши Моришима и Наомичи Маруфуджи, където мача приключи с трийсет-минутно лимитно равенство.[59] На следващата вечер Кента се би срещу Мисауа за Титлата в тежка категория на GHC, но загуби.[60]

Кента се завърна през 2009 срещу Световния шампион на ROH, Нигел Макгинес на шоуто на седмата годишнина на компанията. Той се завърна след няколко седмици, за да предизвика Дейви Ричардс, както правейки втората си pay per view поява на Без взети заложници, партнирайки с Тайлър Блек срещу Кацухико Накаджима и Остин Ейрис.[61] Кобаяши беше планиран за се завърне в ROH през ноември 2009, но беше принуден да прекрати появата, след претърпяната травма на коляното.[62]

WWE

[редактиране | редактиране на кода]

NXT (от 2014 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Итами през 2015 на КечМания Пълен достъп

На 27 януари 2014, Кента, с подкрепа от Noah, влезе в Представителния център на WWE в Орландо, Флорида за изпробване.[63][64] В съобщение в пресата, Кента съобщава, че не там за договор с WWE, а само е искал да сбъдне мечтата си и да участва в изпробване на WWE.[65] На 27 юни Tokyo Sports съобщиха, че Кента е подписал с WWE.[66][67] Неговото подписване беше официално обявено по време на сегмент на ринга на 12 юли в Осака. Кобаяши се премести в Орландо за да поднови обучението сив Представителния център, докато също работейки за развиващата се територия на WWE NXT.[68]

Кобаяши дебютира на 11 септември на Завземане: Фатална четворка, представен от Уилям Ригъл, където беше обявено новото му сценично име, „Хидео Итами“, означавайки „Героя на болката“,[69] и се сби с Възкачване, когато се намесиха в сегмента, за да прекъснат Ригъл.[5] Итами направи своя дебют на ринга на следващия ден на записите за NXT, побеждавайки Джъстин Гейбриъл, след който беше атакуван от Възкачване.[70][71] По време на следващите седмици, Итами продължаваше да се сбива с Възкачване, но продължаваше да губи заради численото превъзходство;[72][73] сюжета бешее, че като новодошъл в NXT, Итами няма никакви приятели в съблекалнята, които да му помогнат.[74] Това продължи до ноември, когато Фин Бáлър дебютира като партньора на Итами.[75] След седмици враждуване с Възкачване, Итами и Бáлър ги победиха на Завземане: Р Еволюция на 11 декември.[76] Итами получи първата си загуба в NXT на 15 януари 2015, когато беше победен от Бáлър в полуфинала на турнира за главен претендент за Титлата на NXT.[77] На Завземане: Враг, Итами победи Тайлър Брийз.[78] На 27 март Итами спечели NXT Турнира на КечМания Пълен достъп като победи Ейдриън Невил и след това Фин Бáлър за участие в Кралската битка в памет на Андре Гиганта в предварителното шоу на КечМания 31,[79] където е елиминиран от евентуалния победител Грамадата.[80]

На 20 май на Завземане: Неудържими, Итами трябваше да се бие с Фин Бáлър и Тайлър Брийз в тройна заплаха за определяне на претендент за Титлата на NXT; обаче, Итами беше изваден, поради травма след атака, която той претърпя преди да е започнало събитието.[81] Това беше претърпяна травма на рамото, която изискваше операция и беше очаквано да не се бие за шест месеца.[82][83] През януари 2016, беше съобщено, че Итами е претърпял усложнения с рамото си и „не се доближава до възможността да се върне“.[84]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Кобаяши е женен и има два сина Рю и Оске.

в кеча

[редактиране | редактиране на кода]
  • Финални ходове
    • Като Хидео Итами
      • Corkscrew roundhouse kick на коленичещ опонент[85][86] – 2014
      • Diving double foot stomp[71] – 2014
      • Тръшване за лека нощ[87] – Усвоено
      • Shotgun Kick[4] (Running single leg front dropkick)[88] – 2015 –
    • Като Кента
  • Ключови ходове
    • Като Хидео Итами
    • Като Кента
      • Bridging Tiger suplex[15]
      • Falcon Arrow (Sitout suplex slam)[15][89]
      • Fisherman buster[15]
      • Версии на ритници[89]
        • Koutoubu Kick (Roundhouse)[15]
      • Slingshot leg drop[15]
      • Standing или running high-angle sitout powerbomb[15]
      • Ura Go 2 Sleep (Argentine backbreaker rack хвърлено към вдигнато коляно в задната част на главата на опонента)[89] – Усвоено
  • Прякори
    • „Черното слънце“[45]
    • „Международната / Японската сензация“[96][97]
  • Входни песни
    • „Art & Life“ на Twista с участието на Young Chris, Memphis Bleek, и Freeway[89] (Noah)
    • „What You Know (Instrumental)“ на T.I.[89] (Noah)
    • „Enio“ на SebastiAn[2]
    • „Tokiwakita (Time Has Come)“ на CFO$[98] (NXT; от 2014 г.)

Шампионски титли и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Alianza Latinoamericana de Lucha Libre
    • Torneo Latino Americano de Lucha Libre (2013)[29]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като #22 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 2013[99]
  • Pro Wrestling Noah
    • Шампион в тежка категория на GHC (1 път)[2][27]
    • Шампион в полутежка категория на GHC (3 пъти)[2]
    • Отборен шампион в тежка категория на GHC (3 пъти) – с Наомичи Маруфуджи (1),[100] Тайджи Ишимори (1) и Йошинобу Канемару (1)[2]
    • Отборен шампиона на GHC (1 път) – с Майбах Танигучи[2][24]
    • Двудневен отборен турнир (2011) – с Йошихиро Такаяма
    • Купа Differ (2005)
    • Турнир на Глобалната лига (2012)[26]
    • Глобалната отборна лига (2013) – с Йошихиро Такаяма[32]
    • Клинична купа за раздора на кралската битка в тежка категория за Денят на Мацумото (2013)[101]
    • Еднодневен отборен турнир между шестима (2002) – Кента Кобаши и Кентаро Шига[102]
    • Нипон ТВ Купата на Отборната лига в полутежка категория (2007, 2008, 2010) – с Тайджи Ишимори (2007, 2008) и Ацуши Аоки (2010)[2][22]
    • Награда на Глобалната отборна лига по борбен дух (2014) – с Йошихиро Такаяма[103]
  • Tokyo Sports
    • Награда за Най-добра битка (2006) срещу Наомичи Маруфуджи, 29 октомври 2006[104]
    • Награда за Най-добър отбор (2003) с Наомичи Маруфуджи[104]
    • Награда за Изключително представяне (2013)[105]
    • Награда за Техника (2011)[106]
  • Wrestling Observer Newsletter
    • Най-добър кеч ход (2006, 2007) Тръшване за лека нощ[107]
    • Отбор на годината (2003, 2004) с Наомичи Маруфуджи[107]
  • WWE
    • NXT Турнир на КечМания Пълен достъп (2015)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л Kenta // Online World of Wrestling. Архивиран от оригинала на 2009-07-24. Посетен на 20 юли 2009.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Kenta // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2014-02-23. Посетен на 7 август 2014. (на японски)
  3. ↑ а б Kenta // Pro Wrestling Noah USA. Архивиран от оригинала на 2013-01-05. Посетен на 20 юли 2009.
  4. ↑ а б в Hideo Itami // WWE. Посетен на 13 декември 2014.
  5. ↑ а б Howell, Nolan. Neville shocks, defies odds at NXT Takeover: Fatal 4 Way // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 11 септември 2014. Посетен на 12 септември 2014.
  6. ↑ Global Professional Wrestling Alliance! // Pro Wrestling Zero1, 12 септември 2006. Архивиран от оригинала на 2009-09-04. Посетен на 8 юни 2009.
  7. ↑ Global Honored Crown Junior Heavyweight Championship // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2009-08-31. Посетен на 20 юли 2009.
  8. ↑ а б Noah Accomplish Our Third Navigation tour results // Green Destiny. Архивиран от оригинала на 2008-02-18. Посетен на 31 август 2007.
  9. ↑ а б в Chronicle/History // Pro Wrestling Noah, 5 август 2000. Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 20 юли 2009.
  10. ↑ Noah Encountering Navigation 2002 tour results // Green Destiny. Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 27 октомври 2007.
  11. ↑ Noah Navigation with Breeze tour results // Green Destiny. Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 27 октомври 2007.
  12. ↑ а б Takashi Sugiura // Online World of Wrestling. Архивиран от оригинала на 2009-06-18. Посетен на 21 юли 2009.
  13. ↑ Noah 2005 Results // Online World of Wrestling. Посетен на 21 юли 2009.
  14. ↑ Wilson, Kevin. Katsuyori Shibata // Puroresu Central. Посетен на 21 юли 2009.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к Wilson, Kevin. Kenta // Puroresu Central. Посетен на 21 юли 2009.
  16. ↑ GHC Jr. Heavyweight Tag Team Champion // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2009-08-02. Посетен на 23 юли 2009.
  17. ↑ Pro Wrestling Noah Misc. Tournaments // Pro Wrestling History. Посетен на 23 юли 2009.
  18. ↑ Wilson, Kevin. 2008 Puroresu Awards // Puroresu Central. Посетен на 23 юли 2009.
  19. ↑ Wilson, Kevin. GHC Junior Heavyweight Championship // Посетен на 23 юли 2009.
  20. ↑ Csonka, Larry. Kenta Injury Update // 411Mania, 29 октомври 2009. Посетен на 10 ноември 2009.
  21. ↑ 2010 results // Noah-USA. Архивиран от оригинала на 2010-06-18. Посетен на 7 юни 2010.
  22. ↑ а б Results from 10/30 Korakuen Hall Show! // Noah-USA. Архивиран от оригинала на 2010-11-03. Посетен на 31 октомври 2010.
  23. ↑ (Results) New Japan, 11/23/10 & Kanemoto and Tiger retain GHC Jr. Tag Title // Strong Style Spirit. 23 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 2012-09-10. Посетен на 23 ноември 2010.
  24. ↑ а б ザ・リーヴ presents 「Great Voyage 2012 in Yokohama vol.2」 // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2012-09-20. Посетен на 8 октомври 2012. (на японски)
  25. ↑ 新潟市体育館 // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2017-08-25. Посетен на 26 октомври 2012. (на японски)
  26. ↑ а б в 「グローバル・リーグ戦2012 最終戦」11月23日(祝・金)後楽園ホール大会 試合後コメント // Pro Wrestling Noah. Посетен на 23 ноември 2012. (на японски)
  27. ↑ а б 2013年1月27日(日) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-10-17. Посетен на 28 януари 2013. (на японски)
  28. ↑ マイバッハがKentaに造反しChaosと合体=２.９ノア後楽園大会 // Sports Navi. Yahoo!, 10 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-04-13. Посетен на 9 февруари 2013. (на японски)
  29. ↑ а б Kenta 1er Campeon del Torneo Latino Americano 2013 // Alianza Latinoamericana de Lucha Libre. 18 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-08-07. Посетен на 19 февруари 2013. (на испански)
  30. ↑ 「Torneo Latino Americano de Lucha Libre」2月13日(水)一回戦試合結果 // Pro Wrestling Noah. 16 февруари 2013. Посетен на 19 февруари 2013. (на японски)
  31. ↑ 2013年3月10日(日) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-03-08. Посетен на 10 март 2013. (на японски)
  32. ↑ а б 2013年4月28日(日) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-04-20. Посетен на 28 април 2013. (на японски)
  33. ↑ 2013年5月11日(土) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-04-20. Посетен на 11 май 2013. (на японски)
  34. ↑ 2013年5月12日(日) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-06-06. Посетен на 12 май 2013. (на японски)
  35. ↑ Kentaが３度目の王座防衛／ノア // Nikkan Sports. 3 юни 2013. Посетен на 2 юни 2013. (на японски)
  36. ↑ 2013年6月8日(土) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-06-11. Посетен на 8 юни 2013. (на японски)
  37. ↑ 2013年7月7日(日) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2017-08-03. Посетен на 7 юли 2013. (на японски)
  38. ↑ 2013年8月4日(日) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-08-05. Посетен на 4 август 2013. (на японски)
  39. ↑ 2013年9月7日(土) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-09-23. Посетен на 16 септември 2013. (на японски)
  40. ↑ 2013年9月16日(月) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-10-13. Посетен на 16 септември 2013. (на японски)
  41. ↑ 2013年10月5日(土) // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-10-06. Посетен на 5 октомври 2013. (на японски)
  42. ↑ Kenta８度目防衛　新・絶対王者だ // Yahoo!, 6 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2013-12-13. Посетен на 6 октомври 2013. (на японски)
  43. ↑ Great Voyage 2013 in Tokyo vol.2～田上明引退記念大会～ // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2013-12-14. Посетен на 7 декември 2013. (на японски)
  44. ↑ New Year Navig.2014 ～新春ノア初め～ // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2014-01-06. Посетен на 5 януари 2014. (на японски)
  45. ↑ а б Monday Noah // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2014-02-08. Посетен на 3 февруари 2014. (на японски)
  46. ↑ The Second Navig. 2014 // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2014-03-01. Посетен на 22 февруари 2014. (на японски)
  47. ↑ Kenta選手退団に関するご報告 // Pro Wrestling Noah. 30 април 2014. Посетен на 30 април 2014. (на японски)
  48. ↑ ノアのエースKenta退団「挑戦したい」 // Nikkan Sports. 30 април 2014. Посетен на 30 април 2014. (на японски)
  49. ↑ Johnson, Mike. Top Japanese star to WWE? // Pro Wrestling Insider. 30 април 2014. Посетен на 30 април 2014.
  50. ↑ Navig. with Breeze 2014 // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 17 май 2014. (на японски)
  51. ↑ Ring of Honor Official results // Ring of Honor, 17 декември 2006. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 2016-05-28. Kenta defeated Low Ki to retain the GHC Jr. Heavyweight Championship
  52. ↑ Ring of Honor Official results // 25 март 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 2016-05-28. Kenta & Naomichi Marufuji defeated Bryan Danielson & Samoa Joe
  53. ↑ Ring of Honor Official results // Ring of Honor, 17 март 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 2016-05-28. Kenta won a non title three way match over Samoa Joe & Bryan Danielson after he pinned Danielson
  54. ↑ Ring of Honor Official results // Ring of Honor, 4 август 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 2016-05-28. Jay & Mark Briscoe beat Kenta & Davey Richards
  55. ↑ Ring of Honor Official results // Ring of Honor, 5 август 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 2016-05-28. Kenta beat Davey Richards
  56. ↑ Ring of Honor Official results // Ring of Honor, 3 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 2016-05-28. Austin Aries & Roderick Strong defeated Kenta and Davey Richards when Aries pinned Richards
  57. ↑ 2006 Ring of Honor Official results // Ring of Honor, 16 септември 2007. Архивиран от оригинала на 2015-04-18. Посетен на 2016-05-28. Bryan Danielson defeated Kenta to retain the ROH World Title
  58. ↑ Ring of Honor Official results // Ring of Honor, 11 май 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 2016-05-28. Kenta defeated Delirious
  59. ↑ Glory By Honor VI (Night 1) // Online World of Wrestling. Посетен на 23 юли 2009.
  60. ↑ Glory By Honor (Night 2) // Online World of Wrestling. Посетен на 23 юли 2009.
  61. ↑ Multi-Time GHC Champion Makes His ROH Return // 25 февруари 2009. Roughly 16 months since the last time he competed inside an ROH ring, former 2-Time GHC Jr. & 2-Time GHC Jr. Tag Champion Kenta returned to ROH competition for four upcoming events: Elizabeth, PA on March 20th, NYC on 21 март and Houston, TX on April 3rd & 4th.
  62. ↑ Kenta Out For November // Ring of Honor, 30 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 10 ноември 2009.
  63. ↑ Johnson, Mike. International star at the WWE Performance Center // Pro Wrestling Insider. 28 януари 2014. Посетен на 28 януари 2014.
  64. ↑ KentaのWWE挑戦、ノア社長容認 // Daily Sports Online. 30 януари 2014. Посетен на 31 януари 2014. (на японски)
  65. ↑ Johnson, Mike. Kenta discusses why he was at the WWE Performance Center // Pro Wrestling Insider. 31 януари 2014. Посетен на 31 януари 2014.
  66. ↑ Kenta WWE入団内定！ // Tokyo Sports. 28 юни 2014. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 28 юни 2014. (на японски)
  67. ↑ Johnson, Mike. Big WWE signing to be announced next month // Pro Wrestling Insider. 28 юни 2014. Посетен на 28 юни 2014.
  68. ↑ WWE signs Japanese star Kenta to NXT // WWE. 12 юли 2014. Посетен на 12 юли 2014.
  69. ↑ Saxton, Byron. From gratitude to the griddle: Hideo Itami on NXT, IHOP and adjusting to life in America // WWE. 9 октомври 2014. Посетен на 3 ноември 2014.
  70. ↑ Twiss, Andrew. The former Kenta makes his official in-ring debut and more: WWE NXT TV spoilers from Full Sail Live // Pro Wrestling Insider. 13 септември 2014. Посетен на 13 септември 2014.
  71. ↑ а б Howell, Nolan. NXT: O'Neil and Kidd upset Zayn and Neville // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 18 септември 2014. Посетен на 19 септември 2014.
  72. ↑ James, Justin. James's WWE NXT report 10/23: Neville defends NXT Title against Titus O'Neil, Tyler Breeze, Ascension, more; Overall Reax // Pro Wrestling Torch. 24 октомври 2014. Посетен на 3 ноември 2014.
  73. ↑ Howell, Nolan. NXT: Zayn topples Titus in rematch // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 30 октомври 2014. Посетен на 3 ноември 2014.
  74. ↑ James, Justin. James's WWE NXT results 10/2 - Week 120: Neville defends NXT Title, Charlotte defends Women's Title, Itami; Overall Reax // Pro Wrestling Torch. 2 октомври 2014. Посетен на 3 ноември 2014.
  75. ↑ Trionfo, Richard. WWE NXT report: Finn-ally, Itami gets some revenge; NXT title match set for next week; Breeze vs. Zayn; and more // Pro Wrestling Insider. 6 ноември 2014. Посетен на 6 ноември 2014.
  76. ↑ Caldwell, James. Caldwell's WWE NXT Takeover results 12/11: Complete virtual-time coverage of Neville vs. Zayn for the NXT Title, Itami & Balor, Charlotte, Kevin Steen/Owens's debut, Corey Graves retires // Pro Wrestling Torch. 11 декември 2014. Посетен на 11 декември 2014.
  77. ↑ Parry, Josh. NXT news: Next live special announced, full spoiler Results from Thursday's NXT TV tapings // Pro Wrestling Torch. 15 януари 2015. Посетен на 16 януари 2015.
  78. ↑ James, Justin. WWE NXT Takeover report 2/11: Zayn vs. Owens NXT Title match, Women's Title semi-main event, Neville-Balor; Reax // Pro Wrestling Torch, 11 февруари 2015. Посетен на 17 февруари 2015.
  79. ↑ NXT Superstar Hideo Itami wins WrestleMania Axxess tournament for a spot in the Andre the Giant Memorial Battle Royal // WWE. Посетен на 27 март 2015.
  80. ↑ 2nd Annual André the Giant Memorial Battle Royal // WWE. Посетен на 24 февруари 2015.
  81. ↑ James, Justin. James's WWE NXT „TakeOver: Unstoppable“ report 5/20: Owens vs. Zayn for the NXT Title ends in wild fashion with a major debut, plus spectacular NXT Women's Title match, more; Overall Reax // Pro Wrestling Torch. 20 май 2015. Посетен на 29 март 2016.
  82. ↑ Caldwell, James. NXT news: Update on Hideo Itami shoulder surgery // Pro Wrestling Torch. 26 май 2015. Посетен на 29 март 2016.
  83. ↑ Meltzer, Dave. Thurs. update: Itami injury, Uhaa Nation notes, AAA World Cup info, Web site dinner and live Q&A show, Lawsuts, Flair, New Japan marathon Steiner, New UFC fight // Wrestling Observer Newsletter. 8 май 2015. Посетен на 29 март 2016.
  84. ↑ Meltzer, Dave. 1 февруари 2016 Wrestling Observer Newsletter: 2016 Royal Rumble, Road to Wrestlemania, more // Wrestling Observer Newsletter. Campbell, California, 1 февруари 2016. с. 47.
  85. ↑ Howell, Nolan. NXT: Itami and Bálor continue tag ascent // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 1 януари 2015. Посетен на 16 януари 2015.
  86. ↑ Namako, Jason. WWE NXT Results – 1/8/15 (NXT Tag Title match) // Wrestleview. 12 януари 2015. Посетен на 16 януари 2015.
  87. ↑ Scherer, Dave. See the open for WrestleMania, Triple H talks NXT, Itami finally gets to use his move, former Diva doing a reality show, tons of WrestleMania notes and more // Pro Wrestling Insider. 28 март 2015. Посетен на 1 април 2015.
  88. ↑ а б James, Justin. JAMES'S WWE NXT REPORT 1/21 – Week 136: Zayn-Owens announced for next „Takeover“ special, #1 contender tournament begins, Charlotte defends Women's Title; Overall Reax // PWTorch. 21 януари 2015. Посетен на 1 март 2015.
  89. ↑ а б в г д е ж з Kenta // Noah-Navi. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2010. Посетен на 11 май 2014. (на японски)
  90. ↑ Babinsack, Joe. Joe Babinsack looks at Kenta DVD // f4wonline.com. 25 октомври 2012. Посетен на 16 февруари 2015.
  91. ↑ Babinsack, Joe. Very detailed ROH Final Battle report with Clancy Gilpatrick // f4wonline.com. 18 декември 2005. Посетен на 16 февруари 2015.
  92. ↑ Linder, Zach. Triple H, Daniel Bryan, Cesaro and Seth Rollins on WWE's signing of Kenta // WWE. 17 юли 2014. Архивиран от оригинала на 2015-10-14. Посетен на 17 юли 2014.
  93. ↑ James, Justin. JAMES'S WWE NXT REPORT 1/1 – Week 133: Itami & Balor vs. The Ascension, NXT tag champs, Charlotte promo; Overall Reax // PWTorch. 1 януари 2015. Посетен на 1 март 2015.
  94. ↑ James, Justin. JAMES'S WWE NXT REPORT 1/8 – Week 134: Sami Zayn returns as NXT champ, Lucha Dragons vs. Vaudevillians Tag Title match, set-up for next week's big show; Overall Reax // PWTorch. 8 януари 2015. Посетен на 1 март 2015.
  95. ↑ James, Justin. JAMES'S WWE NXT REPORT 2/4 – Week 138: Final hype for „Takeover“ special, Balor vs. Itami in #1 contender tournament, Zayn-Owens videopackages, more; Overall Reax // PWTorch. 4 февруари 2015. Посетен на 1 март 2015.
  96. ↑ NXT TakeOver: Fatal 4-Way: photos // WWE. Посетен на 19 септември 2014.
  97. ↑ Hideo Itami vs. Justin Gabriel: WWE NXT, Sept. 18, 2014 (1:57) // WWE. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 19 септември 2014.
  98. ↑ WWE NXT: Tokiwakita (Time Has Come) [Hideo Itami] – Single // iTunes, 16 септември 2014. Посетен на 18 септември 2014.
  99. ↑ Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2013 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 22 август 2013.
  100. ↑ Power Slam // What’s going down.... SW Publishing LTD. 132. с. 7.
  101. ↑ Results // Keeping the Spirit Alive. Посетен на 19 декември 2013.
  102. ↑ www.purolove.com // Архивиран от оригинала на 2016-07-19. Посетен на 2016-05-28.
  103. ↑ 「グローバル・タッグリーグ戦2014」各賞発表 // Pro Wrestling Noah. 28 април 2014. Посетен на 28 април 2014. (на японски)
  104. ↑ а б 東京スポーツ　プロレス大賞 // Tokyo Sports. Посетен на 20 януари 2014. (на японски)
  105. ↑ オカダが2年連続でプロレス大賞MVPを受賞！史上4人目の快挙だが、本人は「当たり前の結果」 // Battle News. 10 декември 2013. Посетен на 9 декември 2013. (на японски)
  106. ↑ 東京スポーツ　プロレス大賞 // Tokyo Sports. Посетен на 20 януари 2014. (на японски)
  107. ↑ а б Meltzer, Dave. Jan 30 Wrestling Observer Newsletter: Gigantic year-end awards issue, best and worst in all categories plus UFC on FX 1, death of Savannah Jack, ratings, tons and tons of news // Wrestling Observer Newsletter. Campbell, California, 30 януари 2012.