Керамика

История на керамиката, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, Троян

Керамиката (на старогръцки: κέραμος – глина) е общото наименование на изделия от неорганични, неметални материали (например глина) и техните смеси с минерални добавки.[1] Изделията се използват за домакински съдове, стенна украса и други. Тя намира приложение в строителството, архитектурата, медицината, науката и дома.[2]

В по-общ смисъл терминът се използва от XIX в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Думата идва от названието на рог за пиене на вода, откъдето впоследствие така се именуват всички глинени съдове. Същото име носи и квартал в Древна Атина, населен предимно с грънчари.

Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство. Керамичните изделия са също така и добри топлоизолатори.

В България професионално керамика се изучава в Националната гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян и Националната художествена академия в София.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Керамика
  2. ↑ РБЕ

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с изкуство, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.