Кил-Холтенау | |
Страна | Германия |
---|---|
Площ | 5,912 km² |
Надм. височина | 15 m |
Пощенски код | 24159 |
Телефонен код | 0431 |
Кил-Холтенау в Общомедия |
Кил-Холтенау (на датски: Holtenå) е квартал на град Кил.[1] Кил-Холтенау се намира в края на Килския канал в Килския фьорд (Балтийско море), известен е с големите си шлюзове за морски кораби и с летище Кил. На север от Кил-Холтенау в Кил-Шилкзе се намира Олимпийското пристанище.
Сред символите на Холтенау са шлюзовете, каналът, фарът, пристанище Тисенкай[2][3], складът до канала и високите мостове. Високите мостове нямат особеностите на първия висок мост на канала от Фридрих Фос, от който са запазени само фрагменти.[1]
Холтенау се намира в югоизточния край на Датския Волд. На улица Каналштрасе все още могат да се видят няколко места от предишния стръмен склон до река Левензау, някогашната граница между Шлезвиг и Холщайн.[4] Някогашното село Холтенау днес се характеризира с гъсто жилищно строителство. Тъй като летището, предишната военна зона, пристанището и дори земеделските земи на север от летището се считат за част от квартала, официалната гъстота на населението е сравнително ниска.[5] Квартал 18 – Холтенау граничи на североизток с железопътната линия Нойвитенбек – Кил Шустеркруг, на изток – с Килското пристанище и Килския фьорд, на юг – с южния бряг на Килския канал. На запад Холтенау има водна граница покрай Килския канал. До имението Кноп северният бряг на Килския канал е границата. От тази точка границата преминава по наклон над Килския канал до южния му бряг в близост до високите мостове на Левензау. От вила Хоенек до железопътната линия Нойвитенбек – Кил Шустеркруг автомагистрала 503 е границата на квартала. На северозапад е Алтенхолц, на североизток – Приес, а на юг – Вик. Прилежащите на изток водни площи са част от квартал Фридрихсорт.[6]
В стари документи се срещат наименованията Олтена или Алтена. Възможно е наставката „a“ да означава по-късно „ау“, защото не на последно място името Левензау показва, че скандинавски имена са били широко разпространени. Връзката с днешния Холтенау не е ясна.[7]
От XV век има документирана информация за селото Холтенау. През 1479 година Холтенау се споменава в документ като Holtena ime kerspel to Stabbenhagen.[8] Селото първо принадлежи към имението Кноп, след това от 1575 г. с осем хуфни и четири катени[8] към имението Сикамп. Тъй като населеното място се намира на север от Левензау, то принадлежеше към Шлезвиг. Голямата част от град Кил принадлежи към Холщайн.
Строежът на Стария Айдер-канал на юг от селото и неговото завършване през 1779 година имаше незначително влияние върху селището.[9][10]
През 1791 година се премахва крепостничеството в имението Сикамп и в Холтенау. Извън селото имаше малки групи от къщи и самостоятелни сгради, наречени Шустеркруг, Мушелкате, Диекен, Диестелбрук, Диекмисен и Фосбрук.[8] Тази граница е запазена относно квартал 18 Холтенау досега, при което по време на строежа на летището и на МФГ-5 зоната, например Шустеркруг, Диекмисен и Фосбрук са отделени от селото Холтенау и следователно само село Холтенау се нарича Холтенау. Шустеркруг и Диекмисен преминават в квартал Приес, а след затваряне на зоната МФГ-5 през следващите години със саниранието на източния квартал Холтенау във Фосбрук се затварят и други строителни петна между селата Холтенау, Шустеркруг и Приес. След Датско-немската война Холтенау преминава към Прусия и от 1867 г. принадлежи към новата област Екернфьорде. Тогава Холтенау наброява около 400 жители. Част от Холтенау е принадлежало към Каналгутсбецирк Екернфьорде.[11]
Завършването на Кайзер-Вилхелм-канала (по-късно Норд-Остзе-канал) през 1895 година не само фундаментално променя външния вид на Холтенау, но и чрез създаването на нови административни органи за управлението на канала, чрез привличането на търговци и специализиран персонал, както и чрез създаването на необходимата инфраструктура (например мост и парен превоз над канала) се стига до ново застрояване, което променя селскостопанския характер на селото. По това време Холтенау наброява около 1100 жители.[12][13]
Както и в целия Килски фьорд, в Холтенау са изградени укрепления (Форт Холтенау), които обаче никога не са използвани и са разрушени след Първата световна война. През 1913 г. Холтенау става ядрото на Имперската морска авиационна служба, която по-късно се превръща във Военноморска авиация. През 1916/1917 година Гунтер Плушов, един от най-известните летци по време на Първата световна война и познат в морската история като „летецът от Циндао“, е командир на Станцията за хидроплани.[12][13]
Краят на Първата световна война и на монархията довеждат и до временното оттегляне на военноморското и морското въздухоплаване. През 1922 година Холтенау е присъединен към Кил и брои над 3 000 жители.
През 20-те години на миналия век, след присъединяването, градският пейзаж на Холтенау се променя поради изграждането на летище и поради пълното разрушаване на укрепленията Холтенау (Форт Холтенау), които служеха за защита, както на крепостта Фридрихсорт като централна крепост на Кил така и на фиорда като военно пристанище. През 1928 г. е пуснато в експлоатация летище Кил-Холтенау, което е разширено до сегашния си размер в хода на превъоръжаването на Вермахта.[14]
От 1934 до 1945 година Холтенау отново е база за подразделения на Райхсмарине и Кригсмарине, както и за екипаж на Летателната помощ на Военновъздушните сили. Въпреки че Холтенау е военноморска база и има временно строителство на подводници на корабостроителницата Deutsche Werke Kiel (DWK) в района на входа на шлюза, то е относително слабо засегнато от бомбардировките на Кил, които достигат своя връх през лятото на 1944 година.[15] Това се дължи предимно на стратегическото значение на Норд-Остзе-канала за дислоцирането на кораби на Запада по време на настъпващата Студена война със Съветския съюз след Втората световна война.[16]
През 1956 г. Холтенау става база на германския флот, който разполага военноморска авиация във въздушната база,[17][18] като например Морската авиационна ескадрила 5 от 1958 г. до 2012 г. По-късно на това място възниква зона на саниране Холтенау Изток.[19][20]
През 1997 година части от територията на град Холтенау се присъединяват към Алтенхолц. В замяна, части от територията на община Алтенхолц се присъединяват към община Кил-Приес.[21]
Населението расте през годините систематично, както следва:[22]
В района има основно училище от 1741 година,[23] като настоящата сграда на училището е построена през 1961 година. Най-близкото средно училище, Гимназия Алтенхолц, се намира в съседния град Алтенхолц.[24]
Около 1650 година децата от Холтенау започват да посещават училище в Денскихен, въпреки че малко от тях могат да си го позволят поради разстоянието и таксите. Първото училище в района е основано около 1706 година в „Гут Зийкамп“ в Приес, района на Кил на север от Холтенау. Училището е наблюдавано от пастора на енорията в Денишенхаген и набляга на библейското обучение.[25]
През 1741 година е основано първото училище в самия Холтенау, когато в половина от малка къща е създадена класна стая. Това училище е било слабо финансирано до отмяната на крепостничеството, когато сградата, която бе притежание на имението, преминава в собствеността на жителите на Холтенау. В началото на 19-ти век е построена нова сграда, специално предназначена за училището. След това бяха направени няколко разширения и нови сгради, за да се поберат повече ученици предвид нарастващо население.[25]
По време на Втората световна война училището беше затворено и много деца бяха евакуирани. До 1945 година часовете се провеждаха в бункера Вендебург. Бункерът бе построен през 1939 година и бе разрушен при бомбардировка през 1945 година.[26] През войната в двора на училището имаше казарми, а самото училище се използваше за съхранение на жито и военни запаси. След края на войната няколко класни стаи в училището бяха използвани за настаняване на бежанци от близките райони, които бяха опустошени.[25]
По време на британската окупация през 1947 година бе основано английско училище за децата на британските семейства, което скоро след това бе затворено. През 1961 година е построена сградата на основното училище, което съществува и до днес.[25]
До 1895 година Холтенау е под попечителството на църковната община в Денскихаген. Тогава в Холтенау бива създадена самостоятелна евангелска лутеранска община. Две години след създаването е осветена благодарствената църква, разположена на хълма над канала. Името ѝ изразява благодарността за завършването на строителството на Норд-Остзе-канала през 1895 година. При разширяването на летището Кил височината на църковната кула е намалена от 52 метра на 26 метра през 1935 година.[27][28] През 1899 година е осветен гробищният парк.[29][30]
От 1926 година Холтенау е мястото на моряшката мисия, която управлява два моряшки дома в града. Тук съществува също така евангелска датска общност. Сградите на датската общност в Уестенхофштрасе 8 се използват от културното дружество SSF (Sydslesvigsk Forening), Южношлезвигския избирателен съюз SSW (Sydslesvigsk Vælgerforening), работническото дружество SAF (Sønderjysk Arbejderforening) и дружеството на домакините (Husmoderforening).[31]
Бившата католическа църква „Света Елисавета“ на адрес Мелисвег 38 през 2003 година е секуларизирана поради ниската посещаемост в сравнение с годишните разходи за поддръжка и през 2006 година е преустроена в архитектурно бюро.[32][33]
В Холтенау са базирани „Гимнастически и спортен клуб Холтенау“ (TuS Holtenau) и FC Holtenau 07.
Пилотите на НОК 2 Кил / Любек / Фленсбург от Братството на пилотите са разположени на острова на шлюза при северния вход на Норд-Остзе-канала (НОК). Оттук те изпълняват пилотски задачи по канала, преди Кил и Любек, както и във Фленсбургския фьорд. Норд-Остзе-каналът е най-натовареният изкуствен воден път в света на база брой преминавания на кораби.[34] Кораби над даден размер са задължени да вземат на борда си не само пилот, но и канален рулеви, който поема управлението на кораба в канала. Каналните рулеви също са разположени в Холтенау.[35]
Транспортът на пешеходци и велосипедисти през Норд-Остзе-канала се осъществява с ферибот по линията Вик-Холтенау, която се обслужва от ферибота Адлер 1 с дължина 14 метра и ширина 5 метра. Фериботът може да поеме до 49 пътници и около 24 велосипеда, превозва 3000 – 4000 пътници дневно за 3 – 5 минути пътуване между двата бряга през летните месеци; през зимата има само до 1000 пътници.[36]