Кинг Джордж V (линеен кораб, 1911)

„Кинг Джордж V“
HMS King George V
„Кинг Джордж V“
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
ПроизводителHM Dockyard в Портсмът, Великобритания.
Служба
Заложен16 януари 1911 г.
Спуснат на вода9 октомври 1911 г.
Влиза в строй16 ноември 1912 г.
Изведен от
експлоатация		26 октомври 1926 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост25 830 t (нормална)[4]
27 557 t (пълна)
Дължина179,7 m (по КВЛ)
182,2 m (максимална)
Ширина27,1 m
Газене8,15 m (по носа)
8,48 m (по кърмата)[1]
Броняглавен пояс: 203 – 305 mm;
горен пояс: 203 mm;
траверси: 51 – 254 mm;
палуба: 25 – 102 mm;
барбети: 76 – 254 mm;
кули ГК: 76 – 279 mm;
бойна рубка: 279 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
31 000 к.с.
Скорост21,7 възела[2]
(40,14 km/h)
Далечина на
плаване		6310 морски мили при 10 възела ход
3805 при 21 възела ход[3]
Екипаж782 – 900 души
Въоръжение
Артилерия5x2 343 mm;
16x1 102 mm
Зенитна артилерия:
4x1 47 mm (салютни);
5x1 7,71 mm картечници „Викерс“;
10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Торпедно
въоръжение		3 x 533 mm ТА
„Кинг Джордж V“ в Общомедия

Кинг Джордж V (на английски: HMS King George V) е британски линеен кораб. Главен кораб на едноименния проект. Първият британски линкор с това име (вторият е заложен през 1937 г.). Наречен е в чест на крал Джордж V, съпруг на кралица Мария.

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Водоизместимост 23 400 тона. Дължина максимална – 182,2 м. Ширина на корпуса 27,15 м, газене при нормална водоизместимост по носа – 7,8 м[3]. Екипаж – 840 души изходно, на началото на 1916 г. съставлява 1114 души.

Силова установка

[редактиране | редактиране на кода]

4 парни турбини, 18 парни котли Babcock & Wilcox.

Далечина на плаване и скорост на хода

[редактиране | редактиране на кода]

Проектната мощност съставлява 31 000 к.с., което трябва да осигури скорост на хода (при нормално натоварване) от 21,7 възела, а мощността от 27 000 к.с. осигурява ход от 21 възела[5]. На 4 ноември 1912 г. на заводските изпитания на мерната миля в Плимът, в третия пробег развива мощност 33 022 к.с., средната честота на въртене на гребните валове съставя 339 об/мин, достига максимална скорост 22,373 възела[6]. На приемо-предавателните изпитания кораба показва ход 22,127 възела[7].

Запас гориво, въглища: 2870 тона, нефт: 800 т, което осигурява далечина на плаване 5910 мили на 10-възлов ход или 3805 мили при 21-възлов.

Четирите трилопастни гребни винта и двата паралелни балансирни руля осигуряват добра управляемост.

Брониране

[редактиране | редактиране на кода]

Круповска броня.

Въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

10 – 13,5 дюймови оръдия в двуоръдейни кули. Разположението на противоминната артилерия е изменено – дванадесетте 102 мм оръдия могат да стрелят в носовия сектор, четири в кърмовия.

Служба

[редактиране | редактиране на кода]

е заложен в държавната корабостроителница в Портсмът на 16 януари 1911 г. Спуснат на вода на 9 октомври 1911 г. Главната енергетична установка е построена от фирмата на Чарлс Парсънс в завода в Уолсенд. В началото на XX век в Британия се появява традиция, съгласно която първият голям кораб, залаган след възкачването на престола на нов монарх се кръщава в негова чест[8]. Кораба е наречен в чест на британския крал (от 1910 г.) Джордж V (1865 – 1936) от династията Уиндзор [9]. Кръстник на кораба е самият английски крал Джордж V[9].

В началото на октомври 1912 г. започват заводските изпитания. Заедно с тях преминават изпитанията на цистерните-успокоители на люлеенето, които завършват неуспешно (цистерните впоследствие са приспособени за съхраняване на нефт)[10].

На 14 ноември 1912 г. кораба влиза в състава на 2-ра ескадра от Флота на Метрополията. Неговото строителство продължава 23 месеца: стапелният период на построяване съставя 10 месеца, дострояването на вода – 13 месеца. Стойността на строежа е 1 961 096 фунта стерлинги.

От юни 1914 г. „Кинг Джордж V“ е флагмански кораб. Първата визита в чужбина е за тържествата, посветени на завършването на работите по разширяването на Килския канал. Това е единственият английски линкор, на борда на който се качва кайзера на Германия Вилхелм II[10].

Взема участие в Ютландското сражение под командването на капитана 1-ви ранг Ф. Л. Филд. Флагмански кораб на 2-ра ескадра линейни кораби, флаг на вицеадмирал сър Мартин Джерама Главен кораб на ескадрата след разгръщането на флота. Примерно в 19:07, от разстояние около 22 000 метра, първи открива огън по един от линейните кораби от типа „Кьониг“. От боя излиза без загуби.

Намира се в състава на Гранд Флийт около Северното крайбрежие на Германия при капитулацията на нейния флот[11].

„Кинг Джордж V“ макар и отписан от флота през 1919 г., се използва като учебен кораб в 1923 – 1926 г., и е разрязан за метал през 1926 г.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Козлов, Линкоры типа „Орион“ 2006, с. 49.
  2. ↑ Паркс Линкоры 7 21, с. 2.
  3. ↑ а б Burt_British_Battleships_WW1 176, с. 2.
  4. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 30, с. 2.
  5. ↑ Паркс Линкоры 7 21, с. 1.
  6. ↑ Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. 56 с.
  7. ↑ Паркс Линкоры 7 24, с. 1.
  8. ↑ Кофман, Флагманы британского флота 2015.
  9. ↑ а б Козлов, Линкоры типа „Орион“ 2006, с. 56.
  10. ↑ а б Burt_British_Battleships_WW1 186, с. 2.
  11. ↑ Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. 57 с.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
на руски език
  • А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с.
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с. ISBN 5-98830-017-0.
  • П. Ч. Смит. Пьедестал (Сборник „Решающие конвойные битвы“). 223 с. ISBN 5-17-038536-6.
  • Кофман В. Л. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. М., 160 с. ISBN 978-5-699-79828-5.
на английски език
  • Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1-84603-009-9.
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 190 с. ISBN 0-85177-691-4.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS King George V (1911) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​