Кинцуги

Кинцуги (金 継 ぎ, „златно спояване / златни шевове“)[1], или още кинцукурой (金 繕 い, „златен ремонт“)[2], е японско изкуство за поправяне на счупена керамика чрез поправяне на зоните на счупване с лак (лепило), смесен с прахообразно злато, сребро или платина[3] – подобно на техниката maki-e[4][5][6]

Като философия то третира счупването и ремонта като част от историята на даден обект, а не като нещо за прикриване.[7] Изкуството се появява в края на XVI век в Япония, макар че корените му могат да се открият в Китай и други азиатски страни.

Чаша за чай със златен лак от XVI век

Лаковите изделия са дългогодишна традиция в Япония[8][9] и в даден момент кинцуги може да е бил комбиниран с maki-e като заместител на други техники за ремонт на керамика. Докато процесът е свързан с японски майстори, техниката се прилага и за керамични парчета с различен произход, включително Китай, Виетнам и Корея.[10]

Според най-известната история за възникването на кинцуги, японският шогун Ашикага Йошимаса е изпратил повредена емайлирана китайска купа за чай обратно в Китай за ремонт в края на 15 век. Когато е върната, ремонтирана с грозни метални скоби, това може да е подтикнало японските майстори да търсят по-естетично средство за ремонт.[11] Според друга легенда, той получил напълно възстановена купа с помощта на златни шевове, които събирали парчетата. От историята става ясно, че това изкуство е било познато в Китай, но популярност и развитие получило именно в Япония.[12]

Колекционерите са толкова впечатлени от новото изкуство, че някои от тях са обвинени в умишлено разбиване на ценна керамика, за да може тя да бъде поправена със златните шевове на кинцуги.[4]

Кинцуги става тясно свързан с керамичните съдове, използвани за chanoyu (японската чайна церемония).[5] Изкуството е пряко следствие от възхода на чаената церемония и изкуството на изработка на керамични съдове за чай.

Като философия, кинцуги е подобен на японската философия на уаби-саби – да прегърнеш/да се вдъхновиш от недостатъците или несъвършенството.[13][14] Японската естетика оценява следите на износване от използването на предмет. Това може да се разглежда като обосновка за поддържане на обект наоколо, дори след като се е счупил, и като оправдание на самия кинцуги, като се подчертават пукнатините и ремонтите като просто събитие в живота на обекта, вместо да се позволи услугата му да приключи след неговото увреждане или счупване, и може да се разглежда като вариант на поговорката „Не губете, не искайте“.[15] Идеята на кинцуги е, че всеки предмет има своята история, която не бива да се пренебрегва, само защото той е счупен. Поправката с кинцуги превръща предмета в нещо по-хубаво, отколкото е бил оригиналът.

Според Bakōhan Saōki (запис върху чаша за чай), такава „грозота“ е вдъхновяваща и е дзен по начин, който открива красотата в счупените неща.[16]

  • „Има пукнатини във всичко. Така прониква светлината в тях.“ – Ленард Коен
  1. Превод на названието
  2. definition of Kintsugi
  3. Обща информация
  4. а б Gopnik, Blake (March 3, 2009). At Freer, Aesthetic Is Simply Smashing. – The Washington Post, https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/03/02/AR2009030202723.html .
  5. а б Golden Seams: The Japanese Art of Mending Ceramics. Freer Gallery of Art. Smithsonian, архив на оригинала от 17 март 2009, http://www.asia.si.edu/exhibitions/current/GoldenSeams.htm#, посетен на 3 март 2009 
  6. Daijisen
  7. Kintsugi: The Centuries-Old Art of Repairing Broken Pottery with Gold // My Modern Met. 2017-04-25. Посетен на 2017-07-12.
  8. Ota, Alan K. Japan's Ancient Art of Lacquerware // September 22, 1985.
  9. Ken, Johnson. A Craft Polished to the Lofty Heights of Art // April 4, 2008. Посетен на April 5, 2014.
  10. Golden Seams: The Japanese Art of Mending Ceramics // Smithsonian. November 8, 2008. Посетен на 2014-04-05.
  11. Gopnik, Blake. 'Golden Seams: The Japanese Art of Mending Ceramics' at Freer // March 3, 2009.
  12. Произход
  13. Kintsugi Is Recognizing Beauty in Broken Things | Make // 2015-08-17. Посетен на 2017-07-12.
  14. Andrea Codrington, Lippke. In Make-Do Objects, Collectors Find Beauty Beyond Repair // New York Times, December 15, 2010. Посетен на 2014-04-05.
  15. Kwan, Pui Ying. Exploring Japanese Art and Aesthetic as inspiration for emotionally durable design // {{{journal}}}.
  16. архивно копие, архив на оригинала от 20 май 2020, https://web.archive.org/web/20200520205452/http://www.emuseum.jp/detail/100886, посетен на 16 януари 2021