Кладница (гъба)

	Кладница
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:	Pleurotaceae
род:	Pleurotus
вид:	Кладница (P. ostreatus)
	Научно наименование
	Pleurotus ostreatus P.Kumm., 1871
	Синоними
	Agaricus ostreatus Jacq., 1774; Agaricus salignus var. fuligineus Pers., 1801; Agaricus glandulosus var. horizontalis Alb. & Schwein., 1805; Agaricus ostreatus subsp. gyrinus Pers., 1828; Agaricus ostreatus var. atroalbus Pers., 1801; Agaricus ostreatus var. dryadeus Fr., 1821; Agaricus ostreatus var. flavocinereus Pers., 1801; Agaricus ostreatus var. flavovirens V.Brig., 1848; Agaricus ostreatus var. fuscescens Alb. & Schwein., 1805; Agaricus ostreatus var. glaucoumbrinus Schumach., 1803; Agaricus ostreatus var. macropus Bagl., 1871; Agaricus ostreatus var. melanoderma V.Brig., 1844; Agaricus ostreatus var. nigripes Inzenga, 1865; Agaricus ostreatus var. reticulatus Fr., 1821; Pleurotus ostreatus var. glandulosus Fr., 1874; Pleurotus ostreatus var. praecox E.Ludw., 2001; Pleurotus ostreatus var. flavocinereus Sacc., 1887; Pleurotus ostreatus var. flavovirens Sacc., 1887; Pleurotus ostreatus var. magnificus Peck, 1913; Pleurotus ostreatus var. melanodon Sacc., 1887; Pleurotus ostreatus var. nudipes Boud., 1897; Pleurotus ostreatus var. stipitatus Scalia, 1900; Pleurotus suberis Pat., 1894; Pleurotus glandulosus Gillet, 1876; Pleurotus peregrinus Hazsl.; Pleurotus revolutus Gillet, 1876; Clitocybe ostreata P.Karst., 1879; Agaricus glandulosus Bull., 1789; Agaricus salignus Pers., 1801; Agaricus ostreatus Jacq., 1774;
	Кладница в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за гъбата. За селото вижте Кладница.

Кладницата (Pleurotus ostreatus) е вид базидиева гъба от род Кладница. Тази гъба разгражда скоро-умъртвена дървесина и плододава едри, езиковидни тела. Плодните тела са ядливи и популярни в кулинарията поради факта, че гъбата се отглежда и култивира изключително лесно и интензивно. Гъбата е широко разпространена както в България така и по света. Среща се предимно в широколистни гори, от късна есен до падане на сняг, понякога и през ранна пролет.

Характерни белези

Гугла:

Отначало тънка и езиковидна, по-късно плоска и кръгла като чиния. В средата е леко вдлъбната а краищата ѝ са понякога леко вълновидни. Цветът ѝ варира между сребрист, сив, кафеникав и други подобни шарки, като застаряващите екземпляри избледняват. Кожицата е гладка и лъскава. На широчина достига 15 см.

Месо:

Бяло, плътно и леко жилаво. Без особен вкус и мирис.

Пластинки:

Бели, но по късно леко пожълтяват. Добре сраснали с пънчето, и тънки.

Споров прашец:

Цветът е блед до бял.

Пънче:

Израстващо от дърво и съответно твърдо в основата. Слабо окосмено само в основата и без пръстенче. Оцветено е бяло. Свързва се с гуглата ексцентично или встрани и почти винаги е изкривено. Месото е бяло, плътно и жилаво

Събиране

Най-често се среща в нови сечища на широколистни дървета, в дъждовно време преди първите снегове. Много рядко се среща в иглолистни гори. Добра ядлива гъба, въпреки липсата на вкус. Младите гугли са за предпочитане когато се събира за трапезата. Готви се като други гъби; цяла или нарязана на големи парчета. Предимството ѝ е в това, че не променя цвета на сготвената храна както печурките. Може и да се пече на скара. Съхранява се маринована и не се суши. В различни части на света тази гъба се използва за пречистване на водата от нефтени отпадъци- при отглеждането ѝ мицелът образува килимче и то се поставя върху замърсения участък, абсорбирайки всичкия нефт.

Лесно се разпознава от други дървесни горски гъби. Светложълтата кладница (P. cornucopioides) и ветрогоновата гъба (P. eryngii) наподобяват кладницата но се различават по сезон и месторастене. Светложълтата кладница плододава през лятото и ранната есен докато ветрогоновата гъба се среща около корените на полски ветрогон.

Отглеждане

Гъбата се отглежда интензивно в голяма част от Европа. Тази кладница заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световния добив на култивирани гъби. Кладницата се отглежда сравнително лесно върху подходящ субсрат и наличие на благоприятни атмосферни усоловия. Плододава обилно, а развитите плодни тела са едри и месести.

Съществуват няколко сорта за отглеждане, наричани щамове, всеки от които има специални качества свързани с отглеждането с цел бизнес. Сред тях са:

Лес – 1
ИНРА 3001
Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210
НК 35

Всеки щам определя кога през годината ще има плододаване; има летни и зимни. Мицел на всеки щам се купува от специализирани лаборатории.

Избора на субстрат има ефект на плододаването. Докато размера на трупчета отговаря за колко сезона наред ще има разграждане и съответно плододаване, вида на дървесината отговаря за периода на чакане между засяване и плододаване. Трупчета от дървета с твърда, компактна дървесина като дъб се разграждат по-бавно което означава повече чакане но по-дълъг живот. Други методи използват слама, какалашки и други отпадъци с растителна основа като субстрати. Често с тях се пълнят надупчени торби.

Въпреки това, че се отглежда лесно, мицела на гъбата изисква висока влажност и темпаратура не по-малка от нула. Дървесината трябва да е чиста, без болести и паразити. Не бива да се използва дървесина по-стара от няколко месеца.

Тъй като температурата и влагата трябва да се контролират и регулират, гъбопроизводителите използват мазета, покрити ями, и гъбарници в неблагоприятно време или до пълното развитие на гъбите.

Източници

„Диворастящи гъби – нови видове за култивиране“ – Николай Колев, Земиздат, София 2004
„Деликатесни гъби“ – Ст. Н. С. Йордан Костадинов, София 2002