За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Клизма се нарича процедура, при която се налива течност в дебелото черво през ануса. Тя е била позната още във времето на древна Шумерия, Вавилония, Индия, Гърция, Китай. Индианците и африканците също са я прилагали, използвайки торбичка от животински мехур и кух кокал за накрайник. Предколумбовите южноамериканци са използвали латекс за първите гумени мехове и маркучи за клизма.
Древните египтяни широко са използвали клизмата в медицинската си практика, за което сочат много открити писания по темата. В някои техни диаграми на тялото анусът е свързан към сърцето.
Гърците са писали за прословутата чистоплътност на египтяните, което включвало вътрешно прочистване и обновяване на храносмилателната им система с прилагане на клизма. Херодот (II.77) казва, че са я прилагали 3 дни поред всеки месец или в интервали от по 3 – 4 дни, както казва по-късният историк Диодорус. Египтяните казвали на чужденците, че правят това, защото вярват, че „болестите се пораждат от излишъците в храната“.
В предреволюционна Франция ежедневна клизма след вечеря била общоприета. Тя се смятала не само за евтин и достъпен начин за поддържане на жизнеността и здравето, но и била използвана за добро телосложение.
Клизмата може да се приеме по различни причини -- лечение за облекчаване при запек, с медицинска цел, като част от алтернативна терапия а също и с еротична цел. В редки случаи клизма може да се използва за захранване при хора, които не могат да поемат храна.
В медицината клизма се използва предимно при:
В България допреди 1945 г. клизмата е била често използвано средство. Докторите са вярвали, че коренът на повечето болести е в червата и са използвали клизма да ги изчистят при множество заболявания – грип, настинка, кожни болести, гангрена, артрит и др. При бременни жени е била използвана клизма да се изчисти съдържанието на червата, за да не се изпразнят самоволно при контракциите. Също така в някои случаи са били прилагани предродилни клизми за предизвикване на контракции. Този метод днес е забравен и заменен с въвеждането на окситоцин в родилката, защото е по-удобно, а и защото много жени смятат клизмата за неприятна. Въпреки това мнозина учени предупреждават, че въвеждането на каквито и да е лекарства в родилката може да увреди фетуса (плода).
Както по-горе споменахме, клизмата широко се е практикувала в цивилизацията на маите и сред други индиански племена; някои от тях я практикуват. Веществата, използвани в клизмата включват алкохол, тютюн, пейот и други психотропни вещества и делирианти. Маите са използвали в техните клизми ферментирала течност наречена балче.
Чревната хидротерапия представлява въвеждане на голямо количество вода, което изчиства червата от край до край. Тя е силно популярна като стандарт за красота и мода в началото на 20 век (виж Джон Келог) и остава популярна като алтернативна терапия за здраве и красота по целия свят. Поддръжниците ѝ вярват, че когато се изпълнява правилно (от квалифициран персонал и със стерилна апаратура) е много ценен помощник за освобождаване на тялото от токсини, детоксикация и възстановяване на оптималната дейност на червата. При неправилно изпъление съществува риск от перфорация на червата.