Клифърд Гиърц

Клифърд Гиърц
Clifford Geertz
американски антрополог
Роден
Починал
ПогребанСАЩ
Националност САЩ
Учил вХарвардски университет
Научна дейност
ОбластАнтропология, социология, религиознание, етнография
Учил приТолкът Парсънс
Работил вЧикагски университет
Принстънски университет
Публикации„Интерпретация на културите“ (1973)
ПовлиянДжилбърт Райл, Лудвиг Витгенщайн, Макс Вебер, Пол Рикьор, Алфред Шютц
ПовлиялСтивън Грийнблат, Куентин Скинър
Семейство
СъпругаХилдред Гиърц
Карен Блу
Клифърд Гиърц в Общомедия

Клифърд Джеймс Гиърц (на английски: Clifford James Geertz) е американски антрополог и социолог, баща на интерпретативната антропология. Почетен професор в Центъра за академични изследвания в Принстън до самата си смърт.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 август 1926 година в Сан Франциско, САЩ. В последните години на Втората световна война служи във флота на САЩ (1943 – 45). Бакалавърска степен получава в колежа „Антиох“ (1950). Защитава докторат по социална антропология в Харвардския универитет (1956), след което работи в няколко различни висши учебни заведения, преди да стане член на академичния състав на Чикагския универитет (1960 – 70). Става професор по социални науки в Центъра за академични изследвания към Принстънския университет (1970 – 2000), след което е обявен за почетен професор.

Първата му съпруга е антроположката Хилдред Гиърц. Антроположка е и втората му съпруга – Карен Блу.

Клифърд Гиърц умира поради усложнения след сърдечна операция на 30 октомври 2006 година във Филаделфия.[1]

Идеи и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Основните трудове на Гиърц са посветени на традиционните религии и култури на Югоизточна Азия и Северна Африка, на елементите от традицията в съвременния свят. Участва в проекти на Едуард Шилс и Толкът Парсънс, един от преподавателите му в Харвард. Близък е до структурния функционализъм в изучаването на обществата и религиозните системи (Робърт Бела и др.). Във фокуса на изследванията си поставя символните аспекти на колективни дейности като обичаите, ритуалите, празниците, в тяхната връзка с общите възгледи на хората за света и специфичното им „етическо“ отношение към света. Гирц се превръща в основател на „символическата“ или „интерпретативната“ антропология, налагаща в полето на антропологията категории на херменевтиката и аналитичната философия на езика.

Популярност му носи една серия от студии с обобщаващ характер: „Религията като културна система“, „Идеологията като културна система“, „Изкуството като културна система“ и „Здравият разум като културна система“.

Влияние и признание

[редактиране | редактиране на кода]
Бой на петли на остров Бали

Трудовете му в резултат от полеви изследвания – монографията върху боя с петли на о. Бали („Дълбинната игра“), статията „Личността, времето и поведението на Бали“ и други, се превръщат в научна класика.

Гиърц оказва влияние върху социалните науки от края на XX век, върху целия кръг от дисциплини, изследващи културата (на английски: cultural studies), но едно течение в историята на културата и литературата го обявява дори за свой вдъхновител – това е Новият историцизъм с лидер Стивън Грийнблат.

Гиърц е носител на Националната награда за критика (1989) за книгата „Трудове и живот: Антропологът като автор“. Книгите му са преведени на много езици, включително турски и китайски.

Почетен доктор е на 15 колежа и университета, сред които Харвардския университет, Чикагския университет и университета в Кеймбридж. Носител е на Наградата на Асоциацията за изследвания на Азия (на английски: Association for Asian Studies (AAS)) за изключителен принос в изследването на културата на Азия (1987).[2]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Religion of Java (Религията на о. Ява). Glencoe: Free Press, 1960.
  • Agricultural Involution: The Process of Agricultural Change in Indonesia (Обратен завой в земеделието: Процесът на промяна в земеделието в Индонезия). Berkeley: University of California Press, 1963.
  • Old Societies and New States: The Quest for Modernity in Asia and Africa (Стари общества и нови държави: Стремежът към модерност в Азия и Африка). New York: Free Press of Glencoe, 1963. (редактор)
  • Peddlers and Princes: Social Change and Economic Modernization in Two Indonesian Towns (Амбулантни търговци и принцове: Социална промяна и икономическа модернизация в два индонезийска града). Chicago: University of Chicago Press, 1963.
  • The Social History of an Indonesian Town (Социална история на един индонезийски град). Cambridge: MIT Press, 1965.
  • „Modernization in a Muslim Society: The Indonesian Case“ (Модернизацията в мюсюлманското общество: Индонезийският случай). – В: Robert O. Tilman (ed), Man, State, and Society in Contemporary South East Asia. London: Pall Mall, 1965, р. 201 – 211.
  • Person, Time, and Conduct in Bali: An Essay in Cultural Analysis (Личност, време и поведение в Бали: Есе по културен анализ). Southeast Asia Program, Cultural Report Series. New Haven: Yale University, 1966.
  • „Religion as a Cultural System“ (Религията като културна система). – В: Anthropological Approaches to the Study of Religion. Ed. Michael Banton. ASA Monographs, 3. London: Tavistock Publications, 1966, pp. 1 – 46.
  • Islam Observed: Religious Development in Morocco and Indonesia (Ислямът на фокус: Развитието на религията в Мароко и Индонезия). Chicago: University of Chicago Press, 1968, 136 pp.
  • „Deep Play: Notes on the Balinese Cockfight“ (Дълбинната игра: Бележки върху боя с петли на о. Бали). – В: Daedalus, 1972, 101(1 Winter).
  • The Interpretation of Cultures: Selected Essays (Интерпретацията на културите: Избрани есета). New York: Basic, 1973.
    • „Thick Description: Toward an Interpretive Theory of Culture“ (Плътното описание: Към една интерпретативна теория на културата). – В: The Interpretation of Cultures: Selected Essays. New York: Basic Books, pp. 3 – 30.
  • Kinship in Bali (Родствените отношения на о. Бали), University Of Chicago Press 1978. (със съавтор Хилдред Гиърц)
  • „From the Native's Point of View“ (От гледна точка на диваците). – В: Meaning in Anthropology. Eds. Keith H. Basso and Henry A. Selby, Albuquerque: University of New Mexico Press, 1976, pp. 221 – 237.
  • „Found in Translation: On the Social History of the Moral Imagination“ (Открито в превода: Върху социалната история на моралното въображение). – В: Georgia Review, 1977, 31(4 Winter):788 – 810.
  • Meaning and Order in Moroccan Society: Three Essays in Cultural Analysis (Значение и порядък в мароканското общество: Три есета по културален анализ). Cambridge: Cambridge University Press, 1979. (заедно с Хилдред Гиърц и Лоурънс Роузън) Студията на Клифърд Гиърц в сборника е „Suq: The Bazaar Economy in Sefrou“, pp. 123 – 225.
  • Negara: The Theatre State in Nineteenth-Century Bali (Негара: Държавата на театъра в Бали през 19 век). Princeton: Princeton University Press, 1980.
  • Local Knowledge: Further Essays in Interpretive Anthropology (Локалното познание: Следващи есета по интерпретативна антропология). New York: Basic Books, 1983.
  • „Anti-Anti-Relativism. 1983 Distinguished Lecture“ (Анти-анти-релативизмът). – В: American Anthropologist, 1984 vol. 86, no. 2, 263 – 278.
  • „The Uses of Diversity“ (Употреби на разнообразието). – В: Tanner Lectures on Human Values, Vol. 7. Ed. Sterling M. McMurrin. Cambridge and Salt Lake City: Cambridge University Press and University of Utah Press, 1986, pp. 251 – 275.
  • Works and Lives: The Anthropologist as Author (Творби и живот: Антропологът като автор). Stanford: Stanford University Press, 1988.
    Сборникът включва четири студии:
  • „The World in a Text: How to Read Tristes Tropiques“ (Светът в текст: Как да четем „Тъжни тропици“) (pp. 25 – 48).
  • „Slide Show: Evans-Pritchard's African Transparencies“ (Слайдшоу: Диапозитивите на Еванс-Притчард от Африка) (pp. 49 – 72).
  • „I-Witnessing: Malinowski's Children“ (Свидетелстване в първо лице: Децата на Малиновски) (pp. 73 – 101).
  • „Us/not-Us: Benedict's Travels“ (Наши/Ненаши: Експедициите на Бенедикт) (pp. 102 – 128).
  • „History and Anthropology“ (История и антропология). – В: New Literary History, 1990, 21 (2 Winter): 321 – 335.
  • „Local Knowledge“ and Its Limits: Some Obiter Dicta“ („Локалното познание“ и неговите граници: Някои Obiter Dicta). – В: Yale Journal of Criticism, 1992, 5 (2): 129 – 135.
  • „Ethnic Conflict“: Three Alternative Terms“ („Етническият конфликт“: Три алтернативни понятия). – В: Common Knowledge, 1993, 2(3 Winter): 54 – 65.
  • After the Fact: Two Countries, Four Decades, One Anthropologist (След фактите: Две държави, четири десетилетия, един антрополог). The Jerusalem-Harvard Lectures. Cambridge and London: Harvard University Press, 1995.
  • Available Light: Anthropological Reflections on Philosophical Topics (Наличната светлина: Антропологическа рефлексия върху философски теми). Princeton: Princeton University Press, 2000.
  • „An inconstant profession: The anthropological life in interesting times“ (Непостоянна професия: Животът на антрополога в интересни времена), Annual Review of Anthropology, 2002, vol. 31, pp. 1 – 19
  • Life Among the Anthros and Other Essays (Живот сред антросите и други есета). edited by Fred Inglis. Princeton University Press, 2010, 272 p.

На български

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Интерпретация на културите“ (превод Мария Кръстева). – В: Идеи в културологията, т.I, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1990, с. 526 – 557.
  • „Здравият разум като културна система“. – Б: АВС на етнологията, т.2, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, с. 485 – 501
  • „Интелигентният дивак: върху работата на Клод Леви-Строс“ (превод Юлия Йорданова). – В: сп. Летература, 2000, кн. 23, с. 3 – 10.
  • „Дълбока игра: бележки върху боя с петли на остров Бали“ (превод Даниела Колева). – В: В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, съст. Борис Николов и Румен Даскалов, София: ЛИК, 2000. с. 133 – 176
  • „От гледната точка на местния човек: за природата на атропологическото разбиране“ (превод Даниела Колева). – В: В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, съст. Борис Николов и Румен Даскалов, София: ЛИК, 2000. с. 177 – 193
  • „Смесените жанрове: преобразуванията на социалната мисъл“ (превод Гергана Попова). – В: сп. Nota Bene, № 17 (2010): Вавилон

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цвете Лазова, „Клифърд Гиърц или „за природата на антропологическото разбиране“. – В: Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. т.1, съст. Магдалена Елчинова и Цвете Лазова. София: Нов български университет, 2004.
  • ((de)) Gottowik V. Konstruktionen des Anderen: Clifford Geertz und die Krise der ethnographischen Repräsentation. Berlin: Dietrich Reimer, 1997.
  • ((de)) Fröhlich G., Mörth I. Symbolische Anthropologie der Moderne: Kulturanalysen nach Clifford Geertz. Frankfurt; New York: Campus, 1998.
  • ((de)) Ellrich L. Verschriebene Fremdheit: die Ethnographie kultureller Brüche bei Clifford Geertz und Stephen Greenblatt. Frankfurt am Main; New York: Campus, 1999.
  • ((en)) Inglis F. Clifford Geertz: culture, custom, and ethics. Cambridge, UK; Malden, MA: Polity Press, 2000.
  • ((de)) Wiechens P. Das prinzip Überschreitung: Clifford Geertz und die Konstitution der Interpretativen Anthropologie. Münster: Westfälische Wilhelms-Universität, 2000.
  • ((en)) Clifford Geertz by his colleagues. Richard A. Shweder, Byron Good, eds. Chicago: University of Chicago Press, 2005.
  • ((en)) Kumoll K. From the native’s point of view“?: kulturelle Globalisierung nach Clifford Geertz und Pierre Bourdieu. Bielefeld: Transcript, 2005.
  • ((en)) Alexander, J.C. – Smith, P. – Norton, M. eds. Interpreting Clifford Geertz: Cultural Investigation in the Social Sciences. New York: Palgrave Macmillan, 2011.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) Anthropologist Biographies – Geertz
  2. ↑ ((en)) Association for Asian Studies (AAS), 1987 Award for Distinguished Contributions to Asian Studies Архив на оригинала от 2008-05-17 в Wayback Machine..

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни