Княз Игор | |
Композитор | Александър Бородин |
---|---|
Либретист | Александър Бородин |
Основа | „Слово за похода на Игор“ |
Действия | 4 |
Премиера | 4 ноември 1890 г. |
Княз Игор в Общомедия |
„Княз Игор“ е опера на руския композитор Александър Бородин в 4 действия, с пролог. Либретото е написано от самия Бородин въз основа на паметника на руската средновековна литература „Слово за похода на Игор“, разказващ за неуспешния поход на княз Игор срещу куманите.
През 1869 г. музикалният критик Владимир Стасов предлага на Бородин като сюжет за опера „Слово за похода на Игор“. Композиторът се заинтересува и започва да проучва историческите и музикални източници за епохата. Посещава и Путивъл, където се развива действието. Основната работа на Бородин като професор по химия не му позволява да се фокусира върху композирането и той работи върху бъдещата опера в продължение на 18 г., като през 1887 г. умира, без да я довърши.[1]
Бородин пише либретото сам, но композирането върви трудно, на части, без определена последователност. Неколкократно той споделя със свои близки, че е готов да се откаже, но въпреки това продължава работата си. През 1881 г. написва прочутата ария на княз Игор. През 1886 г. работата по операта вече е напреднала много, откъси от нея се изпълняват на концерти.[2]
Бородин не успява да реализира „заветната си мечта“ да създаде руска епична опера. По записките на Бородин Александър Глазунов и Николай Римски-Корсаков довършват операта. Римски-Корсаков оркестрира пролога, първото, второто и четвъртото действие и прочутите „Половецки танци“. Глазунов довършва и оркестрира третото действие, а увертюрата, която е готова само като клавир, оркестрира Глазунов.[3]
Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4 ноември 1890 г.[1]
В България „Княз Игор“ е поставена за първи път на 29 септември 1922 г. в София с диригент М. М. Златин и режисьор Драгомир Казаков.[1]
Действието се развива в Путивъл (прологът, I и IV действие) и в куманския стан (II и III действие) и разказва за неуспешния поход на северския княз Игор Святославич срещу куманите (наричани също „половци“, от там „Половецки танци“), неговото пленяване и успешно бягство след това. Действието се развива в Путивъл, княжеството на Игор, а също така и в половецкия стан. Разгърната е и историята за любовта на княза и неговата любима Ярославна.
|