Кованец

Кованец
Кованец
— село —
41.2254° с. ш. 22.4131° и. д.
Кованец
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областВлахомъглен
Надм. височина232 m
Население177[1] души (2002)
Пощенски код1483
Кованец в Общомедия

Кованец (на македонска литературна норма: Кованец) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 km северно от общинския център Гевгели, най-близкото му селище е Негорци на 8 km през което минава единственият настилен път до Кованец. Лежи в пазвите на Кожух планина по долината на Конска река.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Кованец в 1931 г.

В XIX век Кованец е едното четирите изцяло български села на Влахомъглен, тогава в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната в 1860 година и обновена в 1907 от Андон Китанов.[2][3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кованецъ има 200 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кованец (Kovanetz) има 208 българи екзархисти.[6]

Кованчанлии вземат дейно участие във войните за национално освобождение и обединение и при избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от селото се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 177 жители - 176 македонци и 1 сърбин.

Националност Всичко
македонци 176
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

В 2014 година името на селото е сменено от официалното Кованци към оригиналното Кованец.[8]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Щило Ковански
Родени в Кованец
  • Костадин Митрев Велковски, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Трите ниви между Негорци и Кованец[4][9]
  • Лазар Дельов Балабанов (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[9]
  • Мито Ковански, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров[10]
  • Мито Тенин, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[11]
  • Мицо Стоименов Чобанов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Мицо и Марко Стоянови Габровски, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
  • Петко Панов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Тимчо Стаматов Камчев - Ковански (1864 - след 1942), български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Трайчев Стоев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Щилиян Георгиев Вачков (Щило Ковански), български революционер, деец на ВМОРО, в 1906 година убива с брадва Субашата и става нелегален, убит[9] на 12 юни 1912 година заедно със Стоян Малашев и Григор Иванов[12]
  • Щило Ковански, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето, убит на 20 октомври 1912 година[10]
Починали в Кованец
  • Лазар Дельов Бабанов (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[9]
  • Яне Проданов (? – 1906), български революционер от Серменин, деец на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 3 юли 2009 
  2. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  3. ↑ Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  8. ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
  9. ↑ а б в г д Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
  10. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
  11. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  12. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 52 – 54, 57.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“