Коджабунар (вилает Балъкесир)
| Коджабунар Kocapınar | |
| — село — | |
  Коджабунар  Коджабунар | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Балъкесир |
| Надм. височина | 388 m |
| Население | 143 души (2000) |
| Пощенски код | 10600 |
| Телефонен код | 0266 |
| Коджабунар в Общомедия | |
Коджабунар или Коджа бунар (на турски: Kocapınar, Коджапънар) е село в Мала Азия, Турция, Вилает Балъкесир.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Коджабунар е най-голямото от селата на малоазийските българи.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Коджабунар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
Българското население на Коджабунар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Междувременно в селото са настанени помаци от селата Кочан, Барутин и други, избягали от покръстването през 1912 - 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Коджабунар
Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[3]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Шиваров, Стоян. Помаците и наследството на българите християни в селата на Северозападен Анадол. Теренни проучвания 2009 // Триалог между авраамичните религии: юдаизъм – християнство – ислям /преоткриване на традиции и ценности. Ноември 2009. Посетен на 2011-06-02.
- Shivarov, Stoyan. Emigration of Muslims from Bulgaria to the Bulgarian villages in North Western Anatolia. The case of Kocapınar and Necipköy villages // Turkish-Italian and Balkan Wars in the Disintegration Process of the Ottoman Empire. İzmir, 16-18 май 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шишманов, Димитър. „Необикновената история на Малоазийските българи“, II издание, „Пони“, София, 2001, стр. 70-82, 179-183 и 184-194.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35 и 852.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.