Колю Фичето

Колю Фичето
български строител
Роден	1800 г. Дряново, Османска империя
Починал	1881 г. (81 г.) Търново, Княжество България
Погребан	Велико Търново, Република България
Техника
Област	Строителство
Колю Фичето в Общомедия

Църквата „Света Троица“ в Свищов

Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.

Биография

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г.

Едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.

Славата му се разнася, достига чак до Франция. Валията Митхад паша на Дунавския вилает в Русе, френски възпитаник, го препоръчва на френското правителство за спасяване от корозия на прочутата катедрала „Нотр Дам“ („Света Богородица“) в Париж през 1866 г. Стена започнала да се пропуква, никой не успял да спре разрушението. Фичето проучва стената и открива подпочвена вода, предизвиквала корозията. Отклонява водата навън и така спасява църквата. Отказва поканите да остане в Париж, бърза да си завърши строежа на Беленския мост.^[1]

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.

Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев е негов внук.

Памет

На Колю Фичето е наречена улица в квартал „Красна поляна 3“ в София (Карта).

Името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.^[2]

Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обращение до 1999 г.).^[3]

Известни постройки

• Беленски мост над река Янтра край град Бяла (1865 – 1867)
• Църква „Света Троица“ в Свищов (1867)
• Икономовата къща в Дряново (1859)
• Камбанарията в Пчелище
• Мост над река Росица, Севлиево
• Мост над Дряновска река, Дряново (1861)
• Църквата „Св. Никола“, Дряново (1849 – 1851)
• Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир край В. Търново
• Църква „Св. пророк Илия“, Плаковски манастир
• Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица,съборена от земетресението 1913г.
• Църква „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир (1840 – 1841/2)
• Чешма в двора на Соколски манастир.
• Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
• Църква „Св. Никола“, В. Търново, на нея майстора получава своя колан.
• Църква „Св. Богородица“, В. Търново
• Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново, реставрирана от НИПК.
• Сградата (изгоряла и възстановена) на бившия конак, Велико Търново, сега музей „Народно събрание“.
• Църква „Св. Марина“, В. Търново
• Църква „Св. Димитър“, Лясковец
• Църква „Св. Богородица“, с. Присово
• Ханът на хаджи Николи Минчоолу, В. Търново
• Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
• Църква „Света Троица“ в Патриаршеския манастир край В. Търново (от 1847 до 1913 г.)
• Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872 – 1874, оригинален до 1925 г.)
• Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
• Църква „Св. Спас“, В. Търново

Галерия

• 
  Беленският мост над река Янтра
• 
  Камбанарията в Пчелище
• 
  Църквата „Св. Никола“ в Дряново
• 
  Църквата „Свети пророк Илия“, Плаковски манастир
• 
  Църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица е съборена от земетресението 1913г. на снимката е възстановената църква!
• 
  Чешмата в двора на Соколския манастир.
• 
  Икономовата къща в Дряново
• 
  Камбанарията към църквата „Св. Никола“, Велико Търново
• 
  Църквата „Св. Богородица“, В. Търново е нова, старата на майстора е съборена от земетресението 1913г.
• 
  Къщата с маймунката, В. Търново
• 
  Сградата на бившия конак, В. Търново
• 
  Ханът на хаджи Николи, В. Търново, само малка част от снимката е на хана!
• 
  Оригиналният Покрит мост на Кольо Фичето в Ловеч преди 1925 г. Той е изгорял, новият мост не е оригинала.
• 
  Църквата „Св. Преображение Господне“ и камбанарията с часовника в Преображенския манастир
• 
  Църквата „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир
• 
  Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново

Източници

1. Как Колю Фичето спасил катедралата "Нотр Дам" през 1866 година, Ники Карагьозов, edna.bg, 11.01.2025 г.
2. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
3. 2000 лева, 1996 г., Българска народна банка, www.bnb.bg

Външни препратки

• Уста Колю Фичето (bg.theoldcapital.eu)
• Уста Колю Фичето www.pravoslavieto.com