Комисия е:
В българския език комисия навлиза през руския език – комиссия [kɐˈmʲisʲɪɪ̯ə], чиято дума от своя страна е от полската komisja[2]. Самата тя е от латинската commissio, от com- („със“) и missio („изпращащ“), от перфектното страдателно причастие missus („изпратен“), от глагола mitto („изпращам“), със значения „изпратени заедно; комисия“.
От същия латински корен е и думата комитет, която е навлязла през френската comité, която е от английската committee. За английската дума съществуват две възможни етимологии, като въпросът за коя е вярната остава отворен: 1. Или от съчетаването на commit и наставката -ee; 2. Или като възраждане на англо-норманската commite, която е миналато причастие на commettre, от латинската committere.
Думата комѝта е също от френската comité („организация“), но тя е навлязла през турската komita със значение на „участник в българското революционно движение през турското робство; бунтовник, революционер.“[1]
Думата комитат е от латинската comitatus.[1] Въпреки че за българската държава се допуска административна подялба на комитати между X-IX в., това название се среща само в чужди източници, а домашните употребяват думата „земя“. На английски comitatus има значение на „набор от воини и благородници, които съпровождат краля или друг владетел/водач“, а латинското значение е на „съпроводен, охраняван, когото са обгрижили“ – перфектно причастие от глагола comitor („изпровождам, съпровождам, обгрижвам, охранявам“), който е производен от comes („конт, граф“, но и „съпроводник, другар; слуга“).
![]() |
Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия. |