Конрад I (Германия)
| Конрад I | |
| крал на Източнофранкско кралство | |
 | |
| Роден |
881 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 декември 918 г.
|
| Погребан | Фулда, Федерална република Германия |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 911 – 918 |
| Други титли | херцог на Франкония граф на Хесенгау и Келдахгау |
| Семейство | |
| Род | Конрадини |
| Баща | Конрад Стари |
| Майка | Глисмут |
| Братя/сестри | Еберхард |
| Съпруга | Кунигунда Швабска[1] |
| Конрад I в Общомедия | |
Конрад I Млади e (на немски: Konrad I. der Jüngere; * 881; † 23 декември 918, Вайлбург, погребан във Фулда) е херцог на Херцогство Франкония (906), граф на Хесенгау (908), граф на Келдахгау (910), крал на Източнофранкското кралство (911 – 918), единственият крал от фамилията Конрадини.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Син е на херцога на Тюрингия Конрад Стари († 27 февруари 906) и Глисмут (* 866; † 26 април 924), извънбрачна дъщеря на император Арнулф Каринтийски, от династията на Каролингите. Конрад има трима по-малки братя Еберхард от Франкония, Бурхард и Ото.
През 897 г. във Франкония започва голяма и дълга вражда между Конрадините и Бабенбергите и неговият чичо Еберхард пада убит (902). По време на управлението си Конрад се занимава с отблъскването на унгарските нападения, при които неговите чичовци Рудолф и Гебхард падат убити в боевете (908 и 910).
През 913 г. Конрад се жени за Кунигунда Швабска (* 880) от фамилията Ахалолфинги, дъщеря на пфалцграф Бертхолд I от Швабия, сестра на графовете и херцозите Ерхангер II и Бертхолд II, вдовица на маркграф Луитполд от Бавария (Луитполдинги), убит на 4 юли 907 г., погребан в манастира Лорш. Двамата имат две деца – Херман, който умира рано, и Кунигунда.
Конрад подарява през 912 г. „Санкт Валпургис“ във Вайлбург. Погребан е във Фулда по свое желание.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Werner Goetz, Konrad I. Auf dem Weg zum „Deutschen Reich“?. Verlag Dr. Dieter Winkler, Bochum 2006, ISBN 3-89911-065-X. (Tagungsbericht) und (Rezension)
- Hans Werner Goetz, Der letzte Karolinger? Die Regierung Konrads I. im Spiegel seiner Urkunden. In: Archiv für Diplomatik. Nr. 26, 1980, S. 56 – 125.
- Reuter, Timothy, Germany in the Early Middle Ages 800 – 1056. New York: Addison Wesley Longman, Inc., 1991.p 131, 136.
- ↑ global.oup.com // Посетен на 24 ноември 2022 г.