Серия статии на тема Квантова механика |
Основни понятия
Теории
Експерименти
Физици
|
Константа на Планк е фундаментална физична константа и основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.
често се използва и редуцираната константа на Планк, наричана още константа на Дирак:
Константата на Планк свързва честотата и енергията на фотон:
както и свързва импулса на частица с дължината на вълната на нейната материална вълна (вълна на дьо Бройл):
Редуцираната константа на Планк е квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):
В квантовата теория константата на Планк има по-дълбок смисъл: в сравнение с величината на действието или момента на импулса, тя показва доколко класическата механика е приложима към дадената физическа система. А именно, ако е действието на системата, а – нейният момент на импулса, то при или поведението на системата с висока точност се описва от класическата механика.
Оригиналната публикация на Планк в Annalen der Physik от 1901 г. ((de))