Конституционална икономика

Конституционална икономика e изследователско направление в икономиката и конституционализма, което бива описвано като разпростиращо се извън дефиницията за „икономически анализ на конституционалното право“ в обясняването на „избора на различни, алтернативни правни, институционални и конституционни правила, които ограничават изборите и активностите на икономическите и политическите действащи лица.“ [1] Конституционалната икономика изучава „съвместимостта на ефективните икономически решения вътре в съществуващата икономическа рамка и ограниченията или благоприятните усволия, създавани от тази рамка.“[2] Характеризира се като практически подход, който прилага икономическият анализ към конституционалните въпроси. [3] Например основен въпрос за една нация е правилното разпределяне на съществуващите национални икономически и финансови ресурси. Правното решение на този проблем попада в обсега на конституционалната икономика.

  1. ((en)) Ludwig Van den Hauwe, 2005. „Constitutional Economics II“, The Elgar Companion to Law and Economics, pp. 223-24.
  2. ((en)) Peter Barenboim, 2001. „Constitutional Economics and the Bank of Russia“, Fordham Journal of Corporate and Financial Law, 7(1), p. 160. Архив на оригинала от 2011-07-19 в Wayback Machine.
  3. ((en)) Christian Kirchnez, The Principles of Subsidiary in the Treaty on European Union: A Critique from a Perspective of Constitutional Economics, 6 TUL. J.INT’L. & COMP. L. 291, 293 (1998)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constitutional economics в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​