Конгресът заседава три пъти от 1774 до 1789. Първият призив за събиране е направен заради въпроси, свързани с увеличаващите се данъци без представителство в Парламента, и заради британската блокада. Макар и отначало да е донякъде разделен по въпросите, свързани с независимостта и отхвърлянето на кралското управление, новият Конгрес издава Декларация за независимост и Конституция и провъзгласява името на новата държава като Съединени американски щати (United States of America). Той създава Континентална армия и встъпва във война с Великобритания, преди сформирането на независимо правителство на Колониите да стане реалност.
2 юли: Ню Хампшир става деветият щат, ратифицирал Конституцията, позволявайки създаването на ново правителство.
8 юли: Континенталния конгрес задейства новата Конституция като обявява датите за изборите и събранието на новия Конгрес.
10 октомври: Последната сесия по време на Континенталния конгрес успява да постигне кворум. Континенталният конгрес приема последния си акт на тази дата.
1789
2 март: Последната сесия на Континенталния конгрес във Франсис Тавърн е закрита sine die. Филип Пел от Ню Йорк е единственият присъстващ член.
30 април: Джордж Уошингтън встъпва в длъжност като първи президент на САЩ
23 юли: Чарлс Томсън връчва на президента Уошингтън оставката си от поста Секретар на конгреса.
25 юли: В съответствие с поръките на президента Уошингтън, „книгите, записите и книжата на стария конгрес“, Големият печат на Федералния съюза и Печатът на адмиралтейството се предават на Роджър Алдън, заместник секретар на новия Конгрес, който е назначен от президента Уошингтън като негов пазител.