Континентална кора

Дебелината на земната кора (km) по света.

Континенталната кора е слой вулканични, седиментни или метаморфни скали, който образува континентите и районите на плитко морско дъно близо до бреговете им, познати като континентален шелф. Промени в скоростта на сеизмичните вълни показват, че при определена дълбочина има рязък контраст между горната част на континенталната кора и по-долните ѝ зони, които са мафични по характер.

Континенталната кора се състои от различни слоеве. Средната плътност на континенталната кора е около 2,8 g/cm3, по-малко плътна от ултрамафичния материал, която съставлява мантията и има плътност от 3,3 g/cm3. Континентална кора, също така, е по-малко плътна от океанската кора, чиято плътност е 2,9 g/cm3. С дебелина от 25 до 70 km континенталната кора е значително по-дебела от океанската, която има средна дебелина от около 7 – 10 km. Около 40% от повърхността на Земята е заета от континентална кора.[1] Тя съставят приблизително 70% от обема на Земната кора.[2]

Значение

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като повърхността на континенталната кора главно лежи над морското равнище, нейното съществуване е позволило на живота на сушата да еволюира от морския живот. Нейното съществуване, също така, предоставя ширини с плитка вода, познати като шелфови морета и континентални шелфове, където комплексният животински свят е могъл да се развие в началото на палеозоя във феномена, който днес е познат под името Камбрийски взрив.[3]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата континентална кора произлиза от фракционна кристализация на океанската кора в продължение на милиони години.[4] Този процес продължава и до днес, основно в резултат на вулканична дейност, свързана с процеси на субдукция.

Съществуват малко доказателства за континентална кора преди 3,5 милиарда години.[4] Около 20% от сегашния обем на континенталната кора се е образувала преди 3 милиарда години.[5] Развитието на щитове от континентална кора е сравнително бързо и се случва преди около 3 – 2,5 милиарда години.[4] През този времеви интервал около 60% от сегашния обем на континенталната кора е образувана.[5] Останалите 20% са образувани през последните 2,5 милиарда години.

Замесени сили

[редактиране | редактиране на кода]

В контраст с постоянството на континентална кора, размерът, формата и броят на континентите постоянно се променя през геоложкото време. Различни големи тела се разделят, сблъскват и слепват като част от голям суперконтинентален цикъл.[6] Към момента съществуват около 7 милиарда кубични километра континентална кора, но това количество варира, поради естеството на замесените сили. Относителното постоянство на континентална кора контрастира с краткия живот на океанската кора. Тъй като континенталната кора е по-малко плътна от океанската, когато граници на двете се срещнат в зони на субдукция, океанската кора обикновено се подпъхва обратно в мантията. Континентална кора рядко търпи подпъхване. Поради тази причина най-старите скали на Земята се намират в кратоните или ядрата на континентите. Най-старият фрагмент от континентална кора е на 4,01 милиарда години, докато най-старата открита океанска кора е на 180 милиона години. Следователно, континенталната кора и скалните слоеве, които лежат в нея, са най-добрият архив на земната история.[7]

Височината на планинските вериги обикновено има връзка с дебелината на кората. Това се причинява от изостазия, свързана с орогенеза (образуването на планини). Кората се удебелява от компресиращи сили, свързани с процесите на субдукция или континентално сблъскване. Плавателността на кората я карат да стои отгоре. Това създава вертикален ръб или планинска основа, където обикновено се намира най-дебелата кора.[8] Най-тънката континентална кора, се намира в рифтови зони.

Големите температури и налягане в дълбочина, често комбинирани с дълго история на сложна деформация, причиняват голяма част от долната континентална кора да е метаморфна – изключения могат да бъдат по-скорошни вулканични интрузии. Вулканичните скали могат да се подпъхнат под кората, като по този начин да образуват слой непосредствено под нея.

Континенталната кора се произвежда и унищожава основно от тектониката на плочите, особено при конвергиращи (приближаващи се) граници на плочи. Освен това, материал от континенталната кора се прехвърля в океанската кора чрез седиментация. Нов материал може да бъде добавян към континентите чрез частичното топене на океанската кора при зоните на субдукция, което кора по-лекия материал да се издигне като магма, образувайки вулкани.[9]

Въпрос на спорове е дали количеството континентална кора се увеличава, намалява или остава същото през геоложкото време. Според някои модели, преди 3,7 милиарда години континенталната кора е била по-малко от 10% от сегашното и количество.[10] Преди 3 милиарда години количеството е вече 25%, а след период на бърза кристална еволюция нараства до 60% преди около 2,6 милиарда години.[11] Растежът на континенталната кора изглежда е настъпвал по време на изблици на повишена активност през пет епизода на геоложкото време.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cogley, J. Graham (1984). „Continental Margins and the Extent and Number of Continents“. Reviews of Geophysics. 22 (2): 101 – 122. Bibcode:1984RvGSP..22..101C. doi:10.1029/RG022i002p00101.
  2. ↑ Hawkesworth, C.J.; Dhuime, B.; Pietranik, A.B.; Cawood, P.A.; Kemp, A.I.S.; Storey, C.D. (2010). „The generation and evolution of the continental crust“. Journal of the Geological Society. London. 167: 229 – 248.
  3. ↑ Ben Waggoner. The Cambrian Period // University of California Museum of Paleontology.
  4. ↑ а б в Hart, P. J., Earth's Crust and Upper Mantle, American Geophysical Union, 1969, с. 13 – 15 ISBN 978-0-87590-013-1
  5. ↑ а б McCann, T. The Geology of Central Europe: Volume 1: Precambrian and Palaeozoic. London, The Geological Society, 2008. ISBN 978-1-86239-245-8. с. 22.
  6. ↑ Condie, Kent C. (2002). „The supercontinent cycle: are there two patterns of cyclicity?“. Journal of African Earth Sciences. 35 (2): 179 – 183. Bibcode:2002JAfES..35..179C. doi:10.1016/S0899-5362(02)00005-2.
  7. ↑ Bowring, S A; Williams, I S (1999). „Priscoan (4.00 – 4.03 Ga) orthogneisses from northwestern Canada“. Contributions to Mineralogy and Petrology (134): 3 – 16. Bibcode:1999CoMP..134....3B. doi:10.1007/s004100050465.
  8. ↑ Saal, A.L.; Rudnick, R.L.; Ravizza, G.E.; Hart, S.R. (1998). „Re–Os isotope evidence for the composition, formation and age of the lower continental crust“. Nature. 393 (6680): 58 – 61. Bibcode:1998Natur.393...58S. doi:10.1038/29966.
  9. ↑ Clift, P; Vannuchi, P (2004). „Controls on Tectonic Accretion versus Erosion in Subduction Zones: Implications for the Origin and Recycling of the Continental Crust“. Reviews of Geophysics. 42 (RG2001). Bibcode:2004RvGeo..42.2001C. doi:10.1029/2003RG000127.
  10. ↑ von Huene, Roland; Scholl, David W. (1991). „Observations at convergent margins concerning sediment subduction, subduction erosion, and the growth of continental crust“. Reviews of Geophysics. 29: 279 – 316. Bibcode:1991RvGeo..29..279V. doi:10.1029/91RG00969.
  11. ↑ Taylor, S.R.; McLennan, S.M. (1995). „The geochemical evolution of the continental crust“. Rev. Geophys. 33: 241 – 265. Bibcode:1995RvGeo..33..241T. doi:10.1029/95RG00262.)