Копърмайн

Копърмайн
	Копърмайн
	Изглед от река Копърмайн. Дефилето Роки
Общи сведения
Местоположение	Канада (Северозападни територии и територия Нунавут)
Дължина	845 km
Водосб. басейн	50 8000 km²
Отток	262 m³/s
Начало
Място	от езерото Гра
Координати	64°35′07.08″ с. ш. 111°11′39.84″ и. д. / 64.5853° с. ш. 111.1944° и. д.
Надм. височина	396 m
Устие
Място	в залива Коронейшън, Северен ледовит океан
Координати	67°48′59.04″ с. ш. 115°04′18.84″ и. д. / 67.8164° с. ш. 115.0719° и. д.
Надм. височина	0 m
Ширина	1280 m
	Копърмайн в Общомедия

Копърмайн (Меднорудна река) (на английски: Coppermine River) е река в северна Канада, Северозападни територии и територия Нунавут, вливаща се в залива Коронейшън на Северния ледовит океан. Дължината ѝ от 845 km^[1] ѝ отрежда 25-о място сред реките на Канада.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Копърмайн изтича от западния ъгъл на езерото Гра (396 м н.в.), разположено на североизток от Голямото Робско езеро в канадските Северозападни територии. Тече на северозапад, като преминава последователно през езерата Дестефани, Провидънс, Пойнт, Редрок и Рокнес. След като изтече от последното на 384 м н.в. реката се насочва на север, навлиза в територия Нунавут, пресича Северната полярна окръжност и се насочва на северозапад, като постепенно завива на север, след това на изток, а в най-долното си течение на североизток. В тези участъци Копърмайн преминава през редица теснини, бързеи и прагове – дефилето Роки и бързеите Сандстоун Рапидс, Мускокс Рапидс и Ескейп Рапидс. На 18,5 км преди устието си реката преминава през последното си препятствие – праговете Блъди Фолс (Кървав водопад), след което се влива с широк (1280 м) естуар в залива Коронейшън на Северния ледовит океан до селището Куглуктук (1302 жители, старо име Копърмайн).

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 50 800 km²^[1]. На югозапад водосборният басейн на Копърмайн граничи с водосборните басейни на множество реки, вливащи се в Голямото Робско и Голямото Мече езеро, от системата на река Маккензи, а на североизток – с водосборните басейни на реките Бърнсайд, Худ и други, вливащи се директно в Северния ледовит океан

Основните притоци на река Копърмайн са реките: Феъри Лейк (десен приток), изтичаща от езерото Напактулик и Хепбърн (ляв приток), изтичаща от езерото Дисмал.

Хидроложки показатели

Многогодишният среден дебит на реката в устието ѝ е 262 m³/s^[1]. Максималният отток е през юни – 1022 m³/s, а минималният е през април – 79 m³/s. Подхранването на реката е предимно снегово. От октомври до април реката е скована от ледена покривка.

Откриване и изследване на реката

Изворите на реката са открити в началото на юли 1771 г. от Самюъл Хиърн, служител на компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, който се спуска по цялото ѝ течение и на 18 юли достига до устието ѝ в залива Коронейшън^[2]. Той назовава новооткритата от него река Копърмайн, тъй като по течението ѝ местните индианци са добивали медна руда.

от 23 юни до 21 юли 1821 г. известният английски полярен изследовател Джон Франклин повтаря плаването на Хиърн надолу по реката и ѝ извършва първото точно топографско заснемане и картиране^[2].

Вижте също

Източници

↑ ^а ^б ^в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-10-27.
↑ ^а ^б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 269 – 270, 334.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coppermine River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[atlas-1] а ^б ^в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-10-27.

[www.ozon-2] а ^б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 269 – 270, 334.

[1]

[2]