Коралов риф

Корали от Големия бариерен риф, Австралия.

Коралов риф се нарича геологическа структура, образувана от колонии от коралови полипи и някои видове водорасли, можещи да извличат калциев карбонат от морската вода.[1] Образуват се в плитчините на тропическите морета. Общата площ на кораловите рифове в света превишава 27 млн. км2. Намират се основно в Тихия и Индийския океан.

Коралите отделят твърд карбонатен екзоскелет, който поддържа и защитава корала. Повечето рифове растат най-добре в топли, плитки, чисти, слънчеви и вълнисти води. Кораловите рифове се образуват преди около 485 милиона години, в зората на ранен ордовик, замествайки микробните рифове на камбрия.[2]

Плитките коралови рифове образуват едни от най-разнообразните екосистеми на Земята. Те заемат по-малко от 0,1% от общата площ на световните океани, но представляват дом за поне 25% от всички морски видове,[3][4][5][6] включително риби, мекотели, червеи, ракообразни, бодлокожи, водни гъби, опашнохордови и мешести.[7] Кораловите рифове процъфтяват в океански води с малко хранителни вещества. Срещат се най-често в плитки тропични води, но дълбоководни и студеноводни коралови рифове също съществуват, макар и в по-малък мащаб.

Кораловите рифове предоставят екосистеми услуги за туризъм, риболов и брегова защита. Все пак, кораловите рифове за крехки, отчасти защото са чувствителни към водните условия. Те са под заплаха от излишък на хранителни вещества (азот и фосфор), покачващите се температури, окисляването на океана, прекомерния риболов, употребата на слънцезащитни кремове[8] и вредните селскостопански практики.[9][10][11]

Условия за формиране

[редактиране | редактиране на кода]

Блаоприятните условия за формирането на кораловите рифове са:

  1. Средна температура на водата около 20°С. Поради това коралите не се срещат отвъд тропиците, с изключение на местата, където се чувства влиянието на топли морски течения. Например около Бермудските острови.
  2. Нормалното съдържание на солите във водата трябва да е около 35‰. Поради това корали не жжжживеят в места с много по-солена или по-сладка вода. Такива места са засолените лагуни или местата близо до речни устия.
  3. Бистри води, затова коралите избягват местата срещу речните устия, понеже там изобилстват континентални наноси.
  4. Подвижност на морската вода, т.е. наличие на приливи и отливи. Поради това кораловите образувания се развиват към океана, а не към брега.
  5. Скалисто дъно, върху което се закрепват кораловите колонии.
  6. определена дълбочина, максимално от 20 до 40 m, а в редки случаи до 60 m.[12]

Класификация

[редактиране | редактиране на кода]
  • Брегови рифове – те се образуват, когато кораловите колонии са непосредствено споени с брега. Полуостров Юкатан, Бразилското крайбрежие, Арабското крайбрежие на Червено море.
  • Бариерни рифове – те се образуват, когато кораловите колонии са разположени на известно разстояние от брега. Най-известният е Големия бариерен риф, който е с дължина над 2000 km, ширина от 200 до 1800 m и е отделен от брега чрез плитка морска ивица – лагуна, широка от 40 до 80 km и дълбока до 50 m. Около остров Нова Каледония бариерният риф е дълъг 1500 km и се намира на 12 km от брега.
  • Атоли – те са изградени или от затворен или от разкъсан рифов пояс. имат различна форма – кръгли, овални и многоъгълни. Пръстеновидните коралови острови се наричат атоли и в средата на повечето от тях се намира езеро – лагуна. Някои атоли вместо лагуна имат в средата си ниско възвишение, изградено от коралови натрупвания. Атолите са слабо издигнати на морското равнище (от 3 до 4 m). Външната им страна има много стръмен склон, а вътрешната – полегат.[12]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Coral reef // Encyclopædia Britannica, 9 януари 2020.
  2. ↑ Lee, Jeong-Hyun и др. The middle–late Cambrian reef transition and related geological events: A review and new view // Earth-Science Reviews 145. 1 юни 2015. DOI:10.1016/j.earscirev.2015.03.002. с. 66 – 84.
  3. ↑ New estimates of global and regional coral reef areas // Coral Reefs 16 (4). 1997. DOI:10.1007/s003380050078. с. 225 – 230.
  4. ↑ Spalding, Mark, Corinna Ravilious, and Edmund Green (2001). World Atlas of Coral Reefs. Berkeley, CA: University of California Press and UNEP/WCMC ISBN 0520232550.
  5. ↑ Mulhall M (Spring 2009) Saving rainforests of the sea: An analysis of international efforts to conserve coral reefs Архив на оригинала от 2010-01-06 в Wayback Machine.. Duke Environmental Law and Policy Forum 19:321 – 351.
  6. ↑ Where are Corals Found? Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. NOAA. 13 май 2011.
  7. ↑ Hoover, John. Hawaiʻi's Sea Creatures. Mutual, ноември 2007. ISBN 978-1-56647-220-3.
  8. ↑ Danovaro, Roberto и др. Sunscreens Cause Coral Bleaching by Promoting Viral Infections // Environmental Health Perspectives 116 (4). април 2008. DOI:10.1289/ehp.10966. с. 441 – 447.
  9. ↑ Corals reveal impact of land use // ARC Centre of Excellence for Coral Reef Studies. Посетен на 21 септември 2013.
  10. ↑ Minato, Charissa. Urban runoff and coastal water quality being researched for effects on coral reefs // 1 юли 2002. Архивиран от оригинала на 2010-06-10. Посетен на 2020-02-25.
  11. ↑ Coastal Watershed Factsheets – Coral Reefs and Your Coastal Watershed // Environmental Protection Agency Office of Water, юли 1998.
  12. ↑ а б «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Действия на организмите, стр. 280 – 282
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни