Коритен (дем Илиджиево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Коритен.

---

Коритен Ξηροχώρι
— село —
Коритен 40.803, 22.78 Коритен Коритен
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Илиджиево
Географска област	Вардария
Надм. височина	166 m
Население	467 души (2021 г.)
Пощенски код	570 11
Телефонен код	231

Корѝтен^[1] (срещат се и формите Гьордже, Кьордине, на гръцки: Ξηροχώρι, Ксирохори, катаревуса: Ξηροχώριον, Ксирохорион, до 1926 година Γιόρδινο, Гьордино или катаревуса Γιόρδινον, Гьординон^[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 563 жители (2011).^[3]

География

Селото е разположено в областта Вардария в Солунското поле на 30 километра северозападно от Солун, близо до южния бряг на Горчивото езеро.

История

В Османската империя

В края на XIX век Коритен е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коритенъ (Гьордже) живеят 370 българи християни.^[5] Цялото население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коритен (Koritin) има 568 жители българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[6] В същата 1905 година според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов учител в коритенското българско училище е Стоян Димитров от Градобор.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Коритен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Ксирохорион.^[9] Част от жителите му се изселват и в селото са настанени кападокийски гърци от село Мисти.^[3] В 1928 година Коритен е представено като смесено местно-бежанско село с 63 бежански семейства и 243 жители бежанци.^[10]

В 2001 година селото има 647 жители, а в 2011 година - 563.^[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Коритен на 21 октомври 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Гордино[11]	Γκόρδινο	Корифи	Κορυφή[12]	възвишение на ЮЗ от Коритен и Балейка (258,4 m)[11]
Кокошка[11]	Κοκόσκα	Вунария	Βουνάρια[12]	възвишение на Ю от Коритен[11]
Шишманка[11]	Σισμάνκα	Рахи	Ράχη[12]	местност на ЮЮИ от Коритен[11]
Радина[11]	Ράχες Ραδινά	Корифулес	Κορυφουλες[12]	възвишение на ЮИ от Коритен[11]

Личности

Родени в Коритен

• Васил Чакаларов (1879 – ?), солунски войвода на ВМРО
• Коста Чекаларов (1903 – ?), български политик и партизанин
• Димитър Иванов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина^[13]
• Дино Георгиев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина^[14]
• Костадин Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина^[15]
• Стамат Иванов (1898 – 1968), български революционер и синдикален деец
• Трайко Запрянов (1904 – 1992), виден български учен, професор, лекар невролог, университетски преподавател

Бележки

1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Ξηροχώρι // Δήμος Χαλκηδόνας. Архивиран от оригинала на 2019-06-17. Посетен на 8 юли 2019 г.
4. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
7. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 334.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
11. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.