Корней Жан Франсоа Хейманс (Corneille Jean François Heymans) е фламандски физиолог, носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1938 г.
Корней Хейманс е роден на 28 март 1892 г. в Гент, Белгия. Баща му е професор по фармакология и ректор на Гентския университет, където след дипломирането си в Йезуитския колеж „Свети Барб“ Хейманс постъпва да учи и получава докторска степен през 1920 г.[1]
След завършването си Хейманс работи последователно в Колеж дьо Франс, Лозанския университет, Университетски колеж Лондон, Медицинското училище към Университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в Кливлънд, Охайо.[1] През 1922 г. Хейманс става преподавател по фармакодинамика в Университета в Гент и през 1930 г. наследява баща си Жан-Франсоа Хейманс на поста професор по фармакология, като впоследствие е назначен и за ръководител на катедрата по фармакология, фармакодинамика и токсикология, и за директор на наречения в чест на баща му Институт по фармакология и терапевтика „Ж. Ф. Хейманс“.[1]
Хейманс е дългогодишен главен редактор на основаното през 1895 г. от баща му списание „Archives Internationales de Pharmacodynamie et de Therapie“. Член е на Папската академия на науките, Френската академия на науките и Кралското дружество на изкуствата.[2]
През 1929 г. Хейманс сключва брак с офталмоложката Берте Мей, с която имат 4 деца. Почива от сърдечен удар в Кноке, Фламандски регион.
Основните направления на научните изследвания на Корней Хейманс са свързани с регулацията на дишането и кръвообращението. Той използва и доразвива въведената от баща му опитна постановка, в която две кучета са със свързано кръвообращение и за нуждите на експеримента у едно от кучетата са запазени или прекъснати определени или всички нерви, свързващи главата с тялото.
В серия прецизно проведени експерименти Хейманс доказва, че за дишането и кръвообращението са отговорни два вида рецептори – барорецептори (пресорецептори) и хеморецептори (химиорецептори):
- Барорецепторите, които са открити съвместно от баща и син Хейманс, реагират на промени в кръвното налягане. Разположени в областта на каротидния синус (разширение на сънната артерия), при повишаване на кръвното налягане, в барорецепторите се пораждат нервни импулси, които по вагусовия нерв достигат центровете на дишането и кръвообращението в продълговатия мозък и задействат рефлексни механизми за понижаване на кръвното налягане и белодробна вентилация.
- Хеморецепторите, открити през 1926 г. от Корней Хейманс, проявяват чувствителност към промените в химическия състав на кръвта и по-специално към промяната на киселинността (pH), на съдържанието на кислород и на въглероден диоксид. Хеморецепторите, разположени в близост до барорецепторите, реагират при понижение на белодробната вентилация (понижен кислород и завишен въглероден диоксид в кръвта) и при спадане на кръвното налягане. Изпращат сигнали до дихателния център, в резултат на които дишането се учестява и съдържанието на кислород и въглероден двуокис в кръвта се нормализира.[3]
За изследванията му Корней Хейманс е самостоятелно удостоен през 1938 г. с Нобеловата награда за физиология или медицина.[4] В знак на признание на негово име е наименуван лунният кратер Хейманс.
- ↑ а б в Corneille Jean François Heymans – Biography // Nobel Media. Посетен на 2 май 2011.
- ↑ Chen, K. K. (ed.) (1969) The first sixty years 1908 – 1969, p.145 Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine., The American Society for Pharmacology and Experimental Therapeutics.
- ↑ Еднотомна енциклопедия „Нобелови лауреати“, Издателство на БАН, Фондация „Отворено общество“, 1994
- ↑ Boron, Walter F. and Emile L. Boulpaep. Medical Physiology. Saunders, 2012, p. 555.
|
---|
|
1901: Фон Беринг
02: Рос
03: Финсен
04: Павлов
05: Кох
06: Голджи, Рамон и Кахал
07: Лаверан
08: Ерлих, Мечников
09: Кохер
10: Косел
11: Гулстранд
12: Карел
13: Рише
14: Барани
19: Борде
20: Крог
22: Хил, Майерхоф
23: Бантинг, Маклауд
24: Ейнтховен
26: Фибигер
27: Вагнер-Яурег
28: Никол
29: Ейкман, Хопкинс
30: Ландщайнер
31: Варбург
32: Шерингтън, Ейдриън
33: Морган
34: Уипъл, Мърфи, Майнът
35: Шпеман
36: Дейл, Льови
37: Сент-Дьорди
38: Хейманс
39: Домак
43: Дойзи, Дам
44: Ърленгър, Гасер
45: Флеминг, Чейн, Флори
46: Малър
47: Г. Кори, К. Кори, Усай
48: Мюлер
49: Мониш, Хес
50: Хенч, Кендъл, Райхщайн
51: Тейлър
52: Ваксман
53: Х. Кребс, Липман
54: Ендърс, Уелър, Робинс
55: Теорел
56: Курнан, Форсман, Ричардс
57: Бове
58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг
59: Очоа, Корнбърг
60: Бърнет, Медауар
61: фон Бекеши
62: Крик, Уотсън, Уилкинс
63: Екълс, Ходжкин, Хъксли
64: Блох, Линен
65: Жакоб, Лвоф, Моно
66: Раус, Хъгинс
67: Гранит, Хартлайн, Уолд
68: Холи, Корана, Ниренберг
69: Делбрюк, Хърши, Лурия
70: Кац, фон Ойлер, Акселрод
71: Съдърланд
72: Еделман, Портър
73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген
74: Клод, Дьо Дюв, Паладе
75: Балтимор, Дулбеко, Темин
76: Блумбърг, Гайдъшек
77: Гиймен, Шали, Ялоу
78: Арбер, Нейтънс, Смит
79: Кормак, Хаунсфийлд
80: Бенасераф, Досе, Снел
81: Хюбъл, Спери, Висел
82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн
83: Макклинтък
84: Йерне, Кьолер, Милстейн
85: Браун, Голдстайн
86: Коен, Леви-Монталчини
87: Тонегава
88: Блек, Елион, Хичингс
89: Бишоп, Вармъс
90: Мъри, Томас
91: Неер, Закман
92: Фишър, Е. Кребс
93: Робъртс, Шарп
94: Гилмън, Родбел
95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус
96: Дохърти, Цинкернагел
97: Прусинър
98: Фърчгот, Игнаро, Мурад
99: Блобел
2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел
01: Хартуел, Хънт, Нърс
02: Бренър, Хорвиц, Сълстън
03: Лотърбър, Мансфийлд
04: Бък, Аксел
05: Маршал, Уорън
06: Файър, Мело
07: Капеки, Евънс, Смитис
08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание
09: Блекбърн, Грейдър, Шостак
10: Едуардс
11: Бойтлер, Хофман, Стайнман
12: Гърдън, Яманака
13: Ротман, Шекман, Зюдхоф
14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер
15: Кемпбъл, Омура, Ту
16: Осуми
17: Хол, Росбаш, Йънг
18: Алисън, Хонджо
19: Келин, Семенза, Ратклиф
20: Алтър, Райс, Хоутън
21: Джулиъс, Патапутян
22: Паабо
23: Карико, Уейсман
24: Амброс, Рувкун
| |
Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
Нормативен контрол | |
---|
|