Корнел Улрич | |
Псевдоним | Уилям Айриш, Джордж Хопли |
---|---|
Роден | 4 декември 1903 г. |
Починал | 25 септември 1968 г. Ню Йорк, САЩ |
Професия | писател |
Националност | САЩ |
Активен период | 1926 – 1968 |
Жанр | трилър „ноар“ |
Съпруга | Вайълет Блактон (1930 – 1933; разведени) |
Уебсайт | |
Корнел Улрич в Общомедия |
Корнел Улрич, роден Корнел Джордж Хопли-Улрич (на английски: Cornell George Hopley-Woolrich) е американски писател на криминални романи и разкази, който освен под собственото си име пише и под псевдонимите Уилям Айриш (на английски: William Irish) и Джордж Хопли. По неговите книги са заснети повече филми в стила ноар, отколкото по книгите на който и да е друг автор.
Корнел Улрич е роден на 4 декември 1903 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейството на Дженаро Улрич, минен инженер, и Клер Хопли. Родителите му се разделят, когато е малък и той прекарва известно време от детството си с баща си в Латинска Америка. На осем години присъства на представление на „Мадам Бътерфлай“ в Мексико, което го впечатлява особено и темата за смъртта заема своето място в прозата му впоследствие. После е изпратен в Ню Йорк, за да учи, при си майка Клер, която е богата, културна и властна.
Учи в Колумбийския университет от 1921 до 1925 г., но не го завършва. Докато е в него, започва да пише своите произведения, вдъхновен от творчеството на Ф. Скот Фицджералд, и първият му роман „Cover Charge“ (Входна такса) е публикуван през 1926 г. Следва романа „Children of the Ritz“ и още четири романа от тази поредица, наричана „Децата на джаза“, тъй като е свързана с времето на джаз-културата и новото време в Америка. През 1929 г. е поканен като сценарист и консултант в Холивуд.
Улрич се жени на 6 декември 1930 г. за Вайълет Блактон, дъщеря на продуцента на неми филми Джей Стюарт Блактон. Бракът е катастрофален, като причина за това е и неговата хомосексуална ориентация, и те се развеждат официално през 1933 г.
Улрич изпада в творческа депресия и, заедно със своята пишеща машина „Remington“, се връща в Ню Йорк при майка си Клер. Двамата се местят да живеят в хотел „Марсилия“. Започва да пише разкази за списанията „Argosy“, „Black Mask“ и „Thrilling Mystery“.
Към края на 30-те години Улрич намира своето амплоа и се насочва към криминалния жанр. За да се разграничи от предишния си писателски имидж, той започва да публикува под псевдонима Уилям Айриш. Репутацията му нараства и той става един от най-търсените писатели през 40-те и 50-те години на 20 век.
Към средата на 50-те години майка му се разболява тежко и той, посвещавайки все повече и повече от времето си за грижи към нея до смъртта ѝ през 1957 г., отново изпада в негативен творчески период.
От 1958 г. Улрич се връща към писателското си поприще и създава поредица от романи и разкази, които не са така успешни. Същевременно той води изключително самотен живот в хотел „Франкония“, Ню Йорк, белязан от алкохолизъм и лошо здраве. Стига до там, че заради инфекция и закъсняло лечение, кракът му гангренясва и трябва да бъде ампутиран.
Биографът на Улрич, Франсис М. Невис, го оценява като четвъртия най-добър криминален писател на своето време, заедно с Дашиъл Хамет, Ърл Стенли Гарднър и Реймънд Чандлър. Проверката на филмовите заглавия разкрива, че повече сценарии на „филм ноар“ са адаптирани от произведения от Уолрич, отколкото от всеки друг криминален писател, и много от неговите разкази са адаптирани през 40-те години за трилъри и други драматични радио програми.
Корнел Улрич умира на 64 години от усложнения след инсулт на 25 септември 1968 г. в Ню Йорк. Погребан е в гробището „Ferncliff“ в Хартсдейл, Ню Йорк. Завещава 825 000 долара на Колумбийския университет, на фонд на името на майка си, за стипендии по творческо писане.
|