За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 15:06, 5 февруари 2023 (UTC). |
Българските монарси са използвали титлите: канасубиги, хан, княз (княз) и цар (равно на император).
При възкачването на престола в Първото и Второто българско царство поводът е отбелязван с коронясване. Коронясването се провежда от Българската Православна Църква. По време на Третото Българско Царство е придружено с клетва върху конституцията.
Източноправославното християнство навлиза в България по времето на Княз Борис I. Приел православието през 864 г. Негов кръстник е император Михаил III и Борис приема името Михаил за свое име. Титлата му е променена от езически хан на християнски принц.
Цар Симеон I е първият български владетел, коронован в православната вяра. Той е коронясан извън град Константинопол от патриарх Николай I Мистик през 913 г. Приема титлата цар на българите и ромеите.
В Търново са короновани владетелите на Второто Българско Царство.
Българските владетели от Третото българско царство не са коронясвани.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coronation of the Bulgarian monarch в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |