Косовска битка

Вижте пояснителната страница за други значения на Косовска битка.
Битка на Косово поле
Османски войни в Европа
Миниатюра от Илюстрованата хроника на Иван Грозни
Информация
Период15 юни 1389 г.
МястоВ местност югозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница
РезултатТактическа победа за османците. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I
Страни в конфликта
Моравска Сърбия,
Косово и Скопие,
Босненско кралство		 Османска империя
Командири и лидери
княз Лазар †
Вук Бранкович,
Владко Вукович
Теодор II Музака †
Андрей Гропа
Димитър Йонима		 Мурад I †
Баязид I
Якуб †
Сили
~ 12 000 – 30 000[1][2][3][4]~ 27 000 – 40 000[1][2][3]
Жертви и загуби
Карта
Косовска битка в Общомедия

Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите.

В нея едни срещу други застават сърбите според сръбската историография, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и българи, унгарци, албанци, власи и чехи[5].

До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват София и достигат до границите на владенията на Моравското княжество край река Морава. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) частите на Лазар успяват да разбият османците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – търновския владетел Иван Шишман и Добротица отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу Лазар. Потенциалната заплаха от Търновското царство е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България.[6] През следващата година Мурад потегля срещу Лазар.

Решителната битка се състои в местността Косово поле, северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница[7]. Към княз Лазар се присъединява владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд начело с войводата Влатко Вукович Косача[8]. Първият сблъсък между двете войски е успешен за християнската войска, която обръща в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на легендарния велможа Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син Баязид. Той успява да постигне обрат в развоя на битката. Княз Лазар е убит, а християнските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.[5]

Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на християните, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител, а съществува и мнение, че християните удържали фронта на османското настъпление към Европа.[9]. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I.[10]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Sedlar, Jean W. East Central Europe in the Middle Ages, 1000 – 1500. University of Washington Press, 1994. с. 244. Почти цялата армия на християните (между 12 000 и 30 000 души) е присъствала на Косово поле, докато отоманците (с 27 000 до 30 000 души на бойното поле) имат голям брой резервна войска в Мала Азия.
  2. ↑ а б Cowley, Robert. The Reader's Companion to Military History. Houghton Mifflin Books. с. 249. На 28 юни 1389 г., отоманска армия между тридесет и четиридесет хиляди души под командването на султан Мурад I, побеждават армията на балканските съюзници с численост между двадесет и пет и тридесет хиляди души, под командването на принц Лазар от Сърбия в битка при Косово поле на Централния Балкански полуостров.
  3. ↑ а б Cox, John K. The History of Serbia. Greenwood Press, 2002. с. 30. Отоманската армия вероятно е между 30 000 и 40 000. Те се изправят пред 15 000 до 25 000 Източно православни войника.
  4. ↑ Kosovska bitka // Vojna Enciklopedija. Belgrade, Vojnoizdavacki zavod, 1972. s. 659 – 660. (на сърбохърватски)
  5. ↑ а б Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, стр. 235
  6. ↑ Матанов, Хр., Михнева, Р. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354 – 1571 г., Издателство „Наука и изкуство“, София 1988, стр. 79 – 81
  7. ↑ Ангелов, Чолпанов, Българска военна история през Средновековието, стр. 234 – 235
  8. ↑ Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81
  9. ↑ Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81 – 82
  10. ↑ Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 82 – 83