Костен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 293 души[1] (15 март 2024 г.) 13 души/km² |
Землище | 22,513 km² |
Надм. височина | 317 m |
Пощ. код | 8441 |
Тел. код | 05576 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 38889 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Сунгурларе Димитър Гавазов (ДПС; 2023) |
Кметство – кмет | Костен Ахмед Христем (ДПС) |
Костен е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.
Село Костен отстои на 16 км източно от общинския център Сунгурларе, на 27 км от Карнобат и на 80 км от областния център Бургас. Землището на село Костен граничи с тези на съседните села Раклица, Невестино и Климаш, с което го свързва еднолентов общински асфалтов път BGS2269 от мрежата на Републикански път II-73. Югозапазно от селото преминава железопътната линия Карнобат – Варна, без спирка в населеното място. Селото се намира в подножието на Карнобатска планина, чиято най-висока точка връх Илийца (684 м) отстои на 1500 м от Костен. От връх Илийца в селото се спускат две реки, по течението на които са разположени каменни чешми. На север от селото се намират и други невисоки хълмове с широколистна и иглолистна растителноста (1,52% от горските територии в община Сунгурларе), обитавани от горски животни като дива свиня, сърна, множество птици и влечуги. Често срещани са отровните змии пепелянки.
Южно от селото е изграден микроязовирът Костен-152, попадащ в обсега на Източно-беломорски район за басейново управление – Пловдив, в басейна на река Тунджа. Общата площ на земеделските земи в Костенското землище възлиза на 10488,5 дка.[2]
Според нето и бруто жилищни територии спрямо нормативите за различните видове населени места село Костен се класифицира като малко село. Пощенски станции има в почти всички населени места на общината, с изключение на Костен и селата Дъбовица, Горово, Климаш, Босилково, Камчия, Завет. Прогнозата за икономическото развитие включва и Общинския план за развитие на община Сунгуларе за периода 2014 – 2020 г. включва изграждане на исторически комплекс в с. Костен. Предвижда се обособяване на вилна зона с площ от 0,3 ха южно от селото, местност „Петкова чешма“.
Късноантична крепост „Калето“ е разкрита на 1.12 km северно по права линия от село Костен. Разположена е върху едноименното възвишение, под най-високия връх на Карнобатската планина – Илийца. Има неправилна форма, с широка страна на запад и стеснена на юг. Входът е разположен от юг. Северозападната стена е дълга 28 m, северната – 112 m и завършва с кула, източната – 14 m, южната – 116 m, като преминава в западна с дължина около 50 m. Крепостта е силно разрушена. Само по южната крепостна стена има отсечка с дължина 8 m и височина до 1 m. Градеж – лице от дялани камъни, споени с бял хоросан. Крепостта има и външен отбранителен пояс. Външния пояс обхваща крепостта от север, изток и отчасти от юг. Крепостната стена е широка 2 m. От източната страна има и крепостен ров. Крепостта е датирана към периода V-VII век
През 1861 г. Софроний Врачански, пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски, свидетелства в своята хроника „Житие и страдания на грешния Софроний“ за селото като предстоятел на църквата му.[3]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | |
Общо | 363 |
Българи | 27 |
Турци | 336 |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | - |
Към обектите на културното наследство в община Сунгурларе в Костен се класифицират четири:
Военен паметник е Мраморната паметна плоча в двора на кметството, посветена на загиналите в Първата световна война 1914 – 1918 г.
Според спомените и свидетелствата на местен жител:
„ | ...южно от селото е изграден микроязовир, а край него чешма на повече от 200 години. В посока с. Климаш има голям язовир. Между двете села преминава железопътната линия Карнобат – Варна, сега леко отклонена през новите трансбалкански тунели, но старата жп линия прави красив завой, преди да поеме изкачването на планината, а шосейната връзка преминава под нея. Това бе един от първите тунели, който видях в живота си и си спомням буйните потоци вода, които нерядко го пълнеха до половина, при силните летни дъждове. Климатичните условия в района са доста сурови. Зимата е люта, особено в миналото, преди 40 – 50 години, снежни преспи затрупваха селото, къщи и дувари се скриваха в бялата покривка, обгръщаща ги като огромна бяла шатра. Височината на нагрупания сняг надминаваше човешки бой. Лятото често бе знойно, горещо, безводно, а когато заваляваха дъждове от дълбоките повече от 3 – 4 метра речни корита започваха да преливат води и да заливат цяло село. | “ |
|