Котлин
| Котлин | |
 | |
 | |
| Местоположение | Санкт Петербург |
|---|---|
| Страна |  Русия |
| Акватория | Фински залив |
| Площ | 16 km² |
| Население | 42 800 души (2006) 2675 души/km² |
| Най-висока точка | 17 m н.в. |
  Местоположение в Русия Санкт Петербург | |
| Котлин в Общомедия | |
Котлин (на руски: Ко́тлин) е остров на Русия, разположен във Финския залив, на 32 km западно от Санкт Петербург.[1] Той отделя Невския залив останалата част от Финския залив. На острова се намира крепостта Кронщат. Поради стратегическото си местоположение, островът е бил сцена на няколко военни сражения.
История
[редактиране | редактиране на кода]Укрепеният град Кронщат е основан от Петър Велики през 1723 г. на острова, който го завзема от шведите през 1703 г.[1]
Според преброяване от 1849 година населението на острова наброява 25 000 жители.[2]
През март 1921 г. Котлин е мястото на антиболшевишкото Кронщатско въстание, в което загиват около 11 000 души.[3]
През 1920-те и 1930-те години Ленинградският ветеринарно-зоотехнически институт провежда на острова изследвания в областта на военната биология в търсене на подходящи биологични възбудители на болести у хората и животните. Най-вече се изследват бактериите на чумата.[4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Островът е с дължина 12,1 km и ширина около 1,6 km. Източната му част е по-широка и на нея е разположен крепостният град Кронщат. Западната му част е удължена, тясна и често бива наводнявана. Котлин разделя подходите към Санкт Петербург на два канала – северният е на практика запушен плитчини, а южният е стеснен от коси и в миналото е бил тежко охраняван от артилерийски батареи.[1]
Достъпът до Санкт Петербург е значително улеснен с построяването на канал през 1875 – 1885 г. с дълбочина 7 m, преминаващ през плитчините. До острова може да се достигне и по автомобилен път, чрез изграденото съоръжение от мостове и тунел, което е построено в периода 1980 – 2011 г.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Kronstadt // 1911 Encyclopædia Britannica. 11. Т. 15. Cambridge University Press, 1911. с. 927 – 928.
- ↑ Кръстев, Любомир. Войната на Палмерстън. Великобритания, Кримската война и балансът на силите, София, 2022, с. 130.
- ↑ Orlando Figes, A People's Tragedy: The Russian Revolution 1891 – 1924 (New York: Viking Press 1997), p. 767.
- ↑ Фёдоров Л. А. Советское биологическое оружие: история, экология, политика. Москва, МСоЭС. ISBN 5-88587-243-0. с. 302.
- ↑ St. Petersburg gets protecting dam // Voice of Russia, 12 август 2011. Архивиран от оригинала на 2012-09-08. Посетен на 14 август 2011.