Котуй | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Русия Красноярски край |
Дължина | 1 409 km |
Водосб. басейн | 176 000 km² |
Отток | 1600 m³/s |
Начало | |
Място | плато Путорана Красноярски край, Евенкски автономен окръг |
Координати | |
Надм. височина | 1429 m |
Устие | |
Място | Хатанга → море Лаптеви |
Координати | |
Надм. височина | 1 m |
Котуй в Общомедия |
Коту̀й (в горното течение Сейси) е река в Азиатската част на Русия, Северен Сибир, Красноярски край, Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг, дясна съставяща Хатанга. Дължината ѝ е 1409 km, която ѝ отрежда 28-о място по дължина сред реките на Русия.
Река Котуй води началото си от най-високите части на платото Путорана, на 1429 m н.в., в северната част на Евенкския автономен окръг, Красноярски край. Горното течение на Котуй (444 km) до устието на река Воеволихан е в югоизточна посока. Тук Котуй е типична планинска река, с дълбоко врязана долина в многослойните лавови отложения. Течението ѝ е бързо, с множество прагове и водопади и две големи проточни езера – Харпича и Дюпкун. След устието на Воеволихан Котуй рязко завива на север-североизток като долината и добива вече предимно равнинен характер. В този участък (около 730 km) реката тече в понижението между платото Путорана на запад и Анабарското плато, като последователно пресича котловини и междупланински падини, изградени от акумулативни наслаги и има широка заливна тераса, в която силно меандрира. След устието на река Котуйкан навлиза в южната част на Северосибирската низина, по която преминава долното ѝ течение – 234 km. В този последен участък долината ѝ става много широка, коритото ѝ достига до 600 m, разделя се на ръкави, с дълги и тесни пясъчни острови между тях. При село Крести, на 1 m н.в. се съединява с идващата отляво река Хета и двете заедно дават началото на пълноводната река Хатанга.
Водосборният басейн на Котуй има площ от 176 хил. km2, което представлява 48,35% от водосборния басейн на река Хатанга и се простира на части от Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг и Евенкския автономен окръг на Красноярски край и Република Якутия. Речната система във водосборния басейн е добре развита, с гъстота от 0,44 km/km2 и няколко хиляди езера, най-голямо от които е езерото Есей.
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
Река Котуй получава над 120 притока с дължина над 15 km, като 17 от тях са с дължина над 100 km:
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното, но съвсем не е малък и процентът на дъждовното подхранване. По време на пълноводието през месец юни преминава около 45% от общия годишен отток. Маловодието през краткия топъл период (юли и август) често се прекъсва от мощни дъждовни прииждания, съпроводени с рязко повишаване нивото на водата до 8 – 10 m. Среден многогодишен отток 1600 m3/s, което като обем представлява 50,498 km3/год. Котуй замръзва в края на септември или началото на октомври, а се размразява в края на май или началото на юни. Дебелината на ледената покривка достига до 2 m, а по-малките и средни по големина реки във водосборния басейн замръзват до дъно. Мътност 25 – 65 мг/л.
Река Хета протича през безлюдни райони и по течението ѝ има само две малки села: Кариер и Каяк, в устието ѝ – село Крести.
В долното си течение реката е плавателна. Във водосборния ѝ басейн за открити находища на нефт, природен газ и каменни въглища и около 21% от запасите на апатити в Русия. Реката е богата на риба, поради липсата на замърсители в басейна ѝ.