Кофакторът е небелтъчна част на ензимите, която е необходима при катализа.[1] На кофакторите може да се гледа като на „помощни молекули/йони“, които подпомагат биохимичните превръщания. Определени субстанции като водата и много йони могат да бъдат здраво свързани с ензимите, но на тях не се гледа като на кофактори, защото са широко разпространени. Според някои източници терминът „кофактор“ трябва да се употребява само за неорганични вещества.[2][3]
Кофакторите могат да бъдат разделени на две големи групи: коензими и простетични групи. Коензимите са малки органични небелтъчни молекули, които пренасят химически групи между ензимите. Те не са свързани здраво с ензимите и се освобождават като нормална част от каталитичния цикъл. Простетичните групи образуват постоянна част от белтъчната структура на ензимите.
Металните йони са често срещани кофактори. Изучаването им е част от областта на бионеорганичната химия.
Ензим, който няма кофактор се нарича апоензим, а тези които са напълно активни и притежават кофактор се наричат холоензими.
Апоензим + кофактор <=> Холоензим