Кошмар

„Кошмарът“ от Йохан Хайнрих Фюсли, 1781 г.

Кошмар (или лош сън) е неприятен сън, който може да причини силен емоционален отклик в ума, най-често страх, но също отчаяние, тревога и тъга. Кошмарите могат да събудят спящия човек. По време на сън кошмарите са индикатор за провал на хомеостатичната система, използваща лоши сънища, за да потуши безпокойството, натрупано през целия ден.[1] Сънят може да съдържа ситуации на дискомфорт, психологически или физически терор или паника. След кошмар, човек често се събужда нещастен и може да има проблеми със заспиването отново за кратко време.[2]

Кошмарите могат да имат физически причини, като например спане в неудобна позиция или по време на треска, както и психологически причини, като например стрес или тревожност. Яденето преди спане задейства метаболизма и мозъчната дейност, което е потенциален стимул за появата на кошмари.[3] Многократно повтарящите се кошмари могат да изискват медицинска помощ, тъй като пречат на съня и, съответно, могат да доведат до безсъние.

Причини

[редактиране | редактиране на кода]

Научните изследвания сочат, че кошмарите могат да имат най-различни причинители. В проучване, включващо главно деца, изследователите установяват, че кошмарите имат правопропорционална зависимост със стреса в живота на детето. Децата, претърпели смърт на близък човек, имат по-чести кошмари от тези, които се сблъскват единствено със стреса от училище.[4] Установено е, че хората с астма страдат от приблизително три пъти повече кошмари, отколкото хора без астма.[5] Тогава е възможно еволюционното предназначение на кошмарите да е механизъм, който да събужда човек в опасност.

При възрастните допринасящи фактори за тях могат да бъдат посттравматичен стрес, депресия, ядене преди лягане (при което се засилва метаболизма и дейността на мозъка), както и употребата на някои лекарства (антидепресанти, наркотици или за кръвно налягане).[6]

Епидемиология

[редактиране | редактиране на кода]

Честотата на кошмарите при децата (5 – 12 години) е 20 – 30%, докато при възрастните е 8 – 30%.[7] Срещат се сравнително рядко при деца под 5 години.

Изследванията на съня са стигнали до извод, че през 75% от времето емоциите, предизвиквани от сънищата, са негативни.[8] Все пак, важно е да се отбележи, че човек е много по-склонен да запомни именно неприятните сънища.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Tunbridge, Lindsay (2014), International Journal of Dream Research, Vol 7 Issue 1, Nightmares and homeostasis: When bad dreams fail to protect HPMood from anxiety
  2. ↑ American Psychiatric Association (2000), Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, 4th ed, TR, p. 631
  3. ↑ Stephen, Laura. Nightmares // Psychologytoday.com, 2006. Архивиран от оригинала на 31 август 2007.
  4. ↑ Schredl, Michael, et al. „Nightmares and Stress in Children.“ Sleep and Hypnosis 10.1 (2008): 19 – 25. ProQuest. Web. 29 Apr. 2014.
  5. ↑ Prevalence of nightmares among patients with asthma and chronic obstructive airways disease
  6. ↑ Adult Nightmares: Causes and Treatments
  7. ↑ Peter, Helga, Penzel, Thomas, Jörg, Hermann Peter. Enzyklopädie der Schlafmedizin. Heidelberg, Springer Medizin Verlag, 2007. ISBN 978-3-540-28839-8.
  8. ↑ The Science Behind Dreams and Nightmares, Talk of the Nation, National Public Radio.