Крабовите паяци (Thomisidae) са семействоаранеоморфни паяци (Araneomorphae), включващо около 175 рода и над 2 100 вида.[1] Наричат се още цветни паяци, поради това, че основното им местообитание е по цветята.
Тези паяци са разпространени по целият свят. Срещат се в гората, в градините и посевите. По-често през пролетта и лятото, скрити в цветята и храстите в очакване на плячка. В Европа един от най-разпространените видове е флориколния крабов паяк.
Размерите им варират от 4 до 14 mm. Имат къс и заоблен корем. Първите две двойки крайници се използват за лов и са по-силни, по-големи и космати, а другите две двойки са по-малки и обикновено се използват само за ходене. При някои мъжки предните крайници може да бъдат от три до пет пъти по-дълги от задните. Предните две двойки крайници са леко свити в положение на покой. Същите дават възможност на крабовите паяци да вървят настрани, като раци, от където идва и името им (от английски: crab [краб] – морски рак).
Окраската им може да бъде бяла, розова или жълта, подходяща за камуфлаж сред цветята, където те ловуват. Женските имат розови гърди, а мъжките – кафяви. Някои от видовете могат да променят цвета си.
Тяхното зрение е отлично и сходно с това на скачащите паяци. Обикновено имат две големи очи, които гледат напред и шест други по-малки за странично наблюдение.
Женските крабови паяци са сравнително по-големи от мъжките.[2] При някои видове половият диморфизъм е относително слаб – женският флориколен крабов паяк е приблизително два пъти размера на мъжкият.[3] В други случаи обаче, разликата може да е изключително голяма, като например при жълтия крабов паяк, където средно женските са около 60 пъти по-масивни от мъжките.[4]
Крабовите паяци имат мощна отрова срещу насекоми, която им позволява да бъдат ефективни хищници. Те са в състояние да убият пчела. Хранят се също с нектара на цветята и други малки насекоми.
↑Corcobado, G. и др. Introducing the refined gravity hypothesis of extreme sexual size dimorphism // BMC Evolutionary Biology 10. 2010. DOI:10.1186/1471-2148-10-236. с. 236.