Креатин

Креатин
	Креатин
Свойства
Формула	C₄H₉N₃O₂
Моларна маса	131,069 u
Идентификатори
CAS номер	57-00-1
PubChem	586
ChemSpider	566
DrugBank	DB00148
KEGG	C00300
MeSH	D003401
ChEBI	16919
ChEMBL	CHEMBL283800
RTECS	MB7706000
SMILES	CN(CC(=O)O)C(=N)N
InChI	InChI=1S/C4H9N3O2/c1-7(4(5)6)2-3(8)9/h2H2,1H3,(H3,5,6)(H,8,9)
InChI ключ	CVSVTCORWBXHQV-UHFFFAOYSA-N
UNII	MU72812GK0
Gmelin	240513
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Креатин в Общомедия

Креатинът е аминокиселина, която в естественото си състояние се намира в гръбначните организми и подпомага доставянето на енергия към мускулите и нервите. Креатинът е открит през 1862 г. от Мишел Йожен Шеврьол като част от мускулите.

Функции

Ролята на креатина в организма е свързана с процесите на мускулното съкращение. Основен източник на енергия за него е аденозинтрифосфатът (АТФ), който се разгражда до аденозиндифосфат (АДФ). Съдържанието на АТФ в мускулите е малко и когато е необходимо да се извършва по-продължителна мускулна работа, той трябва да се ресинтезира бързо. Възстановяването от АДФ до АТФ в анаеробна фаза се извършва с помощта на креатинфосфата (КФ).

Основната функция на креатина е увеличаването на енергийния резерв в мускулите. Също така креатинът задържа голямо количество вода в мускулите.

Биосинтеза и ефекти

При хората около половината от дневните нужди от креатин се синтезират от три различни аминокиселини – глицин (glycine), аргинин (arginine) и метионин (methionine). Останалото се набавя чрез храносмилателната система, след това 95% от него се съхранява в мускулните тъкани.

Приблизително половината от нужния креатин се набавя чрез месните храни. Тъй като зеленчуците не съдържат креатин, вегетарианците имат ниски нива на мускулен креатин. Поради това, когато те започнат да консумират креатинови добавки, те придобиват по-високи нива в сравнение на хора, които консумират месо, затова не се препоръчва да се приема много креатин, ако не се консумират месо и животински продукти.^[2]

Първият ензим GATM (L-arginine:glycine amidinotransferase (AGAT), EC 2.1.4.1) е митохондриален ензим катализиращ на първата реакция от синтезата на креатин и се експресира най-вече в бъбреци и панкреас.

Вторият ензим (GAMT, guanidinoacetate N-methyltransferase) се експресира основно в черния дроб и панкреаса.

Генетичния дефицит при синтеза на креатин води до редица сериозни неврологични дефекти.

Докато ефективността на креатина в лечението и отпускането на мускулни, невро-мускулни и невро-дегенеративни заболявания е документирана, общите ползи от него като хранителна добавка са спорни.

Източници

↑ creatine // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
↑ Burke DG, Chilibeck PD, Parise G, Candow DG, Mahoney D, Tarnopolsky M. Effect of creatine and weight training on muscle creatine and performance in vegetarians // Medicine and science in sports and exercise 35 (11). 2003. DOI:10.1249/01.MSS.0000093614.17517.79. с. 1946 – 55.

Външни препратки

[wikidata-8908fe473ff40d16d022782b3115629fced23619-v6-1] reatine // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)

[burke-2] Burke DG, Chilibeck PD, Parise G, Candow DG, Mahoney D, Tarnopolsky M. Effect of creatine and weight training on muscle creatine and performance in vegetarians // Medicine and science in sports and exercise 35 (11). 2003. DOI:10.1249/01.MSS.0000093614.17517.79. с. 1946 – 55.

[1]

[2]