Кривогащани
| Кривогащани Кривогаштани | |
| — село — | |
 | |
 Кривогащани гледано от към Крушево | |
  Кривогащани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 569 m |
| Население | 1870 души (2002) |
| Пощенски код | 7524 |
| МПС код | PP |
| Кривогащани в Общомедия | |
Кривогащани (на македонска литературна норма: Кривогаштани) е село в централната част на Северна Македония, община Кривогащани. Кривогащани е общински център на едноименната селска община.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, западно от град Прилеп на пътя, свързващ Прилеп с Крушево.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Афанасий Селишчев отбелязва,[1] че името пази съчетанието št от праславянското tj, докато в местния говор вече се е настанила новата форма гак'и. Според академик Иван Дуриданов Кривогащани е първоначално жителско име със суфикс -jane, което има присмехулна отсянка: „жители с криви гащи“, подобно на белодрешковци. Йордан Заимов обяснява името от несъществуващо местно име *Криви гат, което според Дуриданов е неубедително.[2]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в грамота на цар Стефан Душан за манастира Трескавец от 1335 година: стась вь Кривогаштанехь.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В Слепченския поменик от XVI век селото е е споменато като Кривогащни, а в Трескавецкия поменик от XVI – XVII век като Кривогащни и Кривогащани.[1]
В XIX век Кривогащани е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1847 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Кривогащяни (Krivogaschtiani) е посочено като село със 107 домакинства и 440 жители българи и 12 цигани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кривогащани има 860 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кривогащани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 123 къщи.[6]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кривогащани има 120 български къщи.[7]
В началото на XX век по-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) през 1905 година в Кривогащани има 680 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти сърбомани. В селото работи българско училище.[8]
В 1912 година е изградена и изписана църквата „Свети Димитър“ – трикорабна сграда, с женска галерия и с полукръгла апсида на източната страна, разчленена с три слепи ниши.[9]
При избухването на Балканската война четирима души от Кривогащани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
През юни 1920 година местният жител Иван Гюрлуков на 21-годишна възраст загива в бой със сръбските окупатори.[11]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия Г. Попев от Прилеп е български кмет на Кривогащани от 3 ноември 1941 година до 18 април 1944 година. След това кмет е Иван Н. Поповски от Дебър (18 април 1944 – 9 септември 1944).[12]
В 1936 година е изградена църквата „Свети Теодор Тирон“ – еднокорабна засводена сграда. Осветена е на 9 март 1968 година от епископ Климент Охридско-битолски.[13][14]
В 1990 година върху основите на стара църква, отбелязана във вътрешността с тъмни керамични плочки, е изградена църквата църквата „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“. Представлява еднокорабна сграда, с полукръгла апсида на източната страна. Църквата е осветена в 1996 година от митрополитите Петър Преспанско-Пелагонийски и Стефан Брегалнишки.[15]
Според преброяването от 2002 година селото има 1870 жители, от които:[16]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1860 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 8 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кривогащани
Иван Гюрлуков (1899 – 1920), български революционер, войвода на ВМРО, роден и загинал в Кривогащани- Милан Гюрлуков (1884 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
- Петре Шендел, български хайдутин
Борис Рикаловски (1940 – 2010), югославски политик и министър в Югославия и Република Македония- Хр. Стоянов, участник в Българското опълчение (1877 – 1878)[17]
- Починали в Кривогащани
- Ангел Страхинов (? – 1917), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 174.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 175.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Кривогаштани // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Црква „Свети Димитриј“, село Кривогаштани // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 167
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Павловска,Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
- ↑ Црква „Свети Теодор Тирон“, село Кривогаштани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Црква „Света Богородица – Пречиста“, село Кривогаштани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 203.
| ||||||||
