Кридънс Клиъруотър Ривайвал | |
![]() Кридънс Клиъруотър Ривайвал през 1968 г. | |
Информация | |
---|---|
От | Ел Серито, САЩ |
Създаване | Ел Серито, Калифорния, ![]() |
Стил | садърн рок, рок енд рол, блус рок |
Активност | 1967 – 1972 |
Музикален издател | Фентъзи Рекърдс |
Уебсайт | creedence-online.net |
Бивши членове | Дъг Клифърд Джон Фогърти Том Фогърти Стю Кук |
Кридънс Клиъруотър Ривайвал в Общомедия |
„Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ (на английски: Creedence Clearwater Revival) е американска рок група, която достига голяма популярност по време на своето съществуване през 1967 – 1972 година. Основана е в Ел Серито край Сан Франсиско от Джон Фогърти (вокали, китара), Том Фогърти (китара), Стю Кук (бас китара) и Дъг Клифърд (ударни), които работят заедно още от 1959 година, първо под името „Блу Велветс“, а след това като „Голиуогс“.[1] Музикалният им стил включва рутс рок,[2] суамп рок[3] и блус рок.[4] Въпреки произхода си от Района на заливана Сан Франциско, те свирят садърн рок с текстове за баю, сомове, река Мисисипи и други популярни символи на Южните щати, както и на актуални политически и обществени теми като противопоставянето на Виетнамската война.[5] Групата участва в известния фестивал „Удсток“ през 1969 година.
Групата се разпада в края на 1972 г. след четири години на големи успехи в класациите. Том Фогърти напуска официално още предишната година, а Джон е в конфликт с останалите членове по въпроси на търговския и артистичен контрол, които впоследствие довеждат до съдебни дела между бившите участници в групата. Продължителните спорове на Фогърти със звукозаписната компания „Фентъзи Рекърдс“ и нейния собственик Сол Зенц също водят до дълги съдебни процеси. Джон Фогърти дори отказва да свири с другите двама живи членове на групата при нейното включване в Залата на славата на рокендрола през 1993 година.[6][7]
Десетилетия след разпадането на групата музиката на „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ пръдължава да се излъчва редовно по американските радиостанции,[8] а продадените им албуми са 26 милиона само в Съединените щати.[9] Списание „Ролинг Стоун“ ги поставя на 82-ро място в своята класация на стоте най-добри изпълнители.[10]
Джон Фогърти, Дъг Клифърд и Стю Кук се запознават в основното училище „Портола“ в Ел Серито. Под името „Блу Велветс“ тримата започват да свирят инструментали и популярни песни,[11] както и да акомпанират на по-големия брат на Фогърти Том при концертни изпълнения и студийни записи. Не след дълго Том се присъединява към групата и през 1964 година те сключват договор с „Фентъзи Рекърдс“, независим джаз лейбъл от Сан Франсиско, който е издал националния хит „Cast Your Fate To The Wind“ на джаз пианиста Винс Гаралди.[12] Съсобственикът на „Фентъзи Рекърдс“ преименува на групата на „Голиуогс“ по името на детски литературен герой.
По това време функциите и инструментите на членовете на групата се променят често. Стю Кук преминава от пиано на бас китара, а Том Фогърти – от водещи вокали на ритъм китара, а Джон Фогърти става водещият вокалист и основен автор на песни на групата. По думите на Том Фогърти: „Аз можех да пея, но Джон имаше саунд!“.[13]
През 1966 година Джон Фогърти и Дъг Клифърд отиват на военна служба в резервни части – Фогърти в сухопътните сили, а Клифърд в бреговата охрана. След това Фогърти постепенно поема ръководството на групата като водещ вокалист и мултиинструменталист, свирещ на клавишни, хармоника и саксофон в допълнение на водещата китара. Към 1967 година той вече и продуцира записите на групата.
През 1967 година Сол Зенц купува „Фентъзи Рекърдс“ и предлага на групата да запише пълен албум. Участниците от самото начало не харесват името „Голиуогс“ и от януари 1968 година отново се преименуват на „Кридънс Клиъруотър Ривайвал“.[14] Според интервюта с членове на групата двадесет години по-късно, частите на това име идват от три източника – името на приятел на Том Фогърти, Кредънс Нюбол, чието име те изменят в съзвучие с думата creed („вяра“); телевизионна реклама на пивоварна, споменаваща clear water („бистра вода“); и намерението им да възстановят групата (revival означава „възобновяване“). Други отхвърлени варианти за име са „Мъди Рабит“, „Госамър Уъмп“ и „Кридънс Нюбол енд дъ Ръби“. Стю Кук описва новото име като „по-причудливо от „Бъфало Спрингфийлд“ или „Джеферсън Еърплейн“.[15]
|