Кристина фон Хесен | |
херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Готорп | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Управление | |
Други титли | принцеса от Хесен |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хесенски род |
Баща | Филип I (Хесен) |
Майка | Кристина Саксонска (1505 – 1549) |
Братя/сестри | Барбара фон Хесен Агнес фон Хесен (1527–1555) Елизабет фон Хесен (1539 – 1582) Анна фон Хесен Георг I (Хесен-Дармщат) Филип II (Хесен-Рейнфелс) Лудвиг IV Вилхелм IV (Хесен-Касел) Маргарета фон Диц |
Съпруг | Адолф I (Шлезвиг-Холщайн-Готорп) (17 декември 1564 – 1 октомври 1586) |
Деца | Фридрих II (Шлезвиг-Холщайн-Готорп) София фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп Филип (Шлезвиг-Холщайн-Готорп) Христина фон Холщайн-Готорп Йохан Адолф (Шлезвиг-Холщайн-Готорп) Анна фон Холщайн-Готорп Йохан Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп |
Кристина фон Хесен в Общомедия |
Кристина фон Хесен (на немски: Christine von Hessen; * 29 юни 1543, Касел; † 13 май 1604, Кил) от Дом Хесен, е принцеса от Хесен и чрез женитба херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Готорп. Кристина е баба на шведския крал Густав II Адолф, също прародител на руската императорска фамилия.
Тя е най-малката дъщеря на Филип I фон Хесен (1504 – 1567) и Кристина Саксонска (1505 – 1549), дъщеря на херцог Георг Брадати от Саксония и Барбара Полска.
Когато е на шест години майка ѝ умира и Кристина е възпитавана от леля си Елизабет фон Хесен (1502 – 1557), вдовица на херцог Йохан от Саксония.
През 1543 г. шведския крал Ерик XIV иска нейната ръка, но баща ѝ избира друг за неин съпруг. Кристина се омъжва на 17 декември 1564 г. в двореца Готорп за херцог Адолф фон Шлезвинг-Холщайн-Готорп (1526 – 1586) от Дом Олденбург, син на датския крал Фредерик I. На Нова Година 1565 г. крилото на дворец Готорп, където двойката има частно жилище, изгаря напълно.
Тя се занимава интензивно с медицина и произвежда свои медикаменти. От синовете си тя получава двореца в Кил за вдовишка резиденция. Кристина пише Geistliche Psalmen und Lieder, Шлезвиг, 1590) също книга с молитви (Gebetbuch, Любек, 1601).