Кристоф ван Херевей Christophe Van Gerrewey | |
Роден | 14 май 1982 г. |
---|---|
Професия | архитект, писател |
Националност | Белгия |
Активен период | 2010 - |
Жанр | драма, документалистика |
Награди | награда за литература на ЕС |
Повлиян от
|
Кристоф ван Херевей (на нидерландски: Christophe Van Gerrewey) е белгийски архитект, архитектурен и литературен изкуствовед, и писател на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3][4][5]
Кристоф ван Херевей е роден на 14 май 1982 г. в Синт Никлас, Белгия. Следва архитектура в катедрата по архитектура и градско планиране на университета в Гент.[2] Пише първата си архитектурна критика в списание De Witte Raaf през четвъртата година от обучението си като инженер-архитект в университета. След дипломирането си започва да пише за архитектура. Едновременно с това следва литературознание и получава междууниверситетска магистърска степен от Католическия университет в Льовен.[1][5]
В периода 2006 – 2008 г. е гост-лектор в Католическия университет за приложни науки „Карл Велики“ в Антверпен. Оттогава негови текстове за архитектура, литература, сценични изкуства и визуални изкуства са публикувани в различни списания. Пише за съвременните сгради, тяхната скорошна история и интелектуални измерения и връзките им с обществото, философията, изкуството и литературата.[5] През 2008 г. едновременно печели двете награди за млада изкуствоведска критика – в категорията за есе („Бъдещето е тази планина“) на списание Filosofie и за рецензия („Игнорирането е най-големият лукс“) показвайки оригинален и многолик стил.[1]
Получава през 2014 г. докторска степен по архитектура с дисертация на тема „Архитектура – ръководство за потребителя. Теория, критика и история от 1950 г.“, която е върху работата на архитектурния критик и писател Герт Бекерт.[4] От 2015 г. е ръководител на Лабораторията по архитектура, критика, история и теория в Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана, където преподава теория на архитектурата.[2][3] Изнася лекции на конференции и симпозиуми в Париж, Делфт, Ротердам, Порто и Нотингам, и др.[1][5]
Литературният му дебют е през 2010 г. със сборника разкази „Пет истории за болести“. Първият му роман „Искам да знаеш“ е издаден през 2012 г. В историята на този епистоларен роман главният герой е млад мъж, който е в къща на приятели и се грижи за котката им, докато те са на почивка. Спомняйки си как е бил предишното лято тук с любимата си, която го е напуснала, той започва да ѝ пише писмо, в което описва живота след раздялата им. Той осъзнава, че не може да изпрати това писмо, което става безкрайно дълго, не толкова обръщение, колкото като ексхибиционистично признание или самопроверка, а котката се оказва единственото живо същество, с което може да осъществи контакт.[1] Романът получава Фламандска награда за дебют през 2013 г. и наградата за литература на Европейския съюз за 2016 г.[2]
През 2013 г. е издаден вторият му роман „Закъснял влак“. Той е трагикомичен разказ за пътуване с влак, изграден от преживяванията на пътници, всеки от които има свои собствени притеснения, като символ на съвременното истерично време, в което сякаш нищо не работи и в което гражданинът твърде често е недоволен потребител.[1][4]
Член е на основната редакционна колегия на литературното списание De Witte Raaf и на списанието за архитектура OASE.[1][4]
Кристоф ван Херевей живее в Лозана.[2]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christophe Van Gerrewey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|