Критичното мислене или критична мисъл е подход в мисленето, представляващ внимателното прилагане на здрав разум, основан на доказателства, в определянето на това дали едно твърдение е вярно, или не. То се отнася не до пътя за достигане до твърденията, а до оценката им.[1] Бива определяно още като умението да се вземат решения въз основата на добри аргументи.[2]
Робърт Енис, водещ изследовател в областта на критичната мисъл, ѝ дава следното определение: „Критичното мислене е смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме“.[3]
Историята на критичната мисъл може да се проследи от сократическия метод в Древна Гърция и Изтока, през будистката калама сутта и абхидарма, до съвременния научен метод и научен скептицизъм. Тя е важна част от множество професии и от процеса на редовното образование.
Съществуват разнообразни определения за понятието критично мислене, сред които:
- „смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме“[3]
- „целенасочена, саморегулираща се преценка, резултираща в интерпретация, анализ, оценка и извод, както и обяснение на очевидните, концептуални, методологични, критериологични или контекстуални съображения, на основата на които е взета преценката“[4]
- „обвързване с употребата на аргументи при формирането на вярвания“[5]
- „критичното мислене е общ термин, използван за широк кръг когнитивни умения и интелектуални приготовления, необходими за ефективното разпознаване, анализиране и оценяване на аргументи и правдиви твърдения; необходими още за откриването и преодоляването на собствените предубеждения и пристрастия; за формулирането и представянето на убеждаващи доводи в подкрепа на заключенията; и за вземането на основателни, интелигентни решения относно това на какво да вярваме или как да постъпваме“[6]
- „Дисциплинирано, самонасочено мислене представляващо съвършенството в мисленето, подхождащо на конкретен начин или поле на мислене“.[7]
- „Критичното мислене е изкуството да се анализира и оценява мисленето с оглед неговото усъвършенстване“.[8]
- ↑ Moore & Parker (2009), стр. 3.
- ↑ Rainbolt & Dwyer (2012), стр. 5.
- ↑ а б Hunter (2009), стр. 2.
- ↑ Facione (2011), стр. 26.
- ↑ Mulnix (2010), стр. 471.
- ↑ Bassham, Irwin, Nardone & Wallace (2010), стр. 1.
- ↑ Paul (1989), стр. 209.
- ↑ Пол & Елдър (2015), стр. 4.
- Bassham, G., Irwin, W., Nardone, H., & Wallace, J.M. (2010). Critical thinking: a student’s introduction. (4th. ed.). New York, NY: McGraw-Hill. ISBN 978-0-07-340743-2
- Facione, P.A. (2011). Critical Thinking: What It is and Why It Counts. Архив на оригинала от 2013-07-29 в Wayback Machine.. Insightassessment.com. ISBN 978-1-891557-07-1
- Hunter, D.A. (2009). A practical guide to critical thinking: deciding what to do and believe. Hoboken, NJ: John Wiley & Sons, Inc. ISBN 978-0-470-16757-1
- Moore, B.N., & Parker, R. (2009). Critical Thinking. New York, NY: McGraw-Hill. ISBN 0-07-338667-7
- Mulnix, J.W. (2010). Thinking critically about critical thinking. Educational Philosophy and Theory, 44(5), 464 – 479. DOI:10.1111/j.1469-5812.2010.00673.x
- Paul, R. (1989). Critical thinking in North America: A new theory of knowledge, learning and literacy. Argumentation, 3(2), pp. 197 – 235. DOI:10.1007/BF00128149
- Пол, Р., и Елдър, Л. (2015). Кратък наръчник по критично мислене, понятия и средства. Пловдив: Biz Labs Press. ASIN B017MNVNE4
- Rainbolt, G.W., & Dwyer, S.L. (2012). Critical Thinking: The Art of Argument. Boston: Cengage Learning. ISBN 978-0-495-50157-2