Крокос

Крокос Κρόκος
— село —
Крокос 40.264594, 21.81653 Крокос Крокос
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Кожани
Надм. височина	600 m
Население	2687 души (2021 г.)
Пощенски код	500 10
Телефонен код	2461

Крокос, още Гоблица или Говлища^[1] (на гръцки: Κρόκος, до 1927 година Γκόβλιτσα, Говлица^[2]), е паланка в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Крокос е разположено на 600 m надморска височина,^[1] южно от Кожани.^[3]

История

В Османската империя

В 1528 година Гоблица има 78 домакинства с 351 жители.^[4]

В края на ХІХ век Гоблица е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя.

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гоплица (Goplitza) живеят 498 гърци.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Гоблица има 372 гърци.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гоблица е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 66 къщи.^[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Гоблица (Γκόμπλιτσα), Кожанска каза, живеят 400 гърци елинофони християни.^[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Гоглица (Goglitza) има 330 гърци.^[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1927 година Гоблица остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Крокос.^[1]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	992[1]	1005[1]	1132[1]	1543[1]	1847[1]	2118[1]	1951[1]	2469[1]	2780[1]	2946	2977	2687

Личности

Родени в Крокос

• Йоаким Люляс (1919 – 1943), гръцки духовник

Бележки

1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 307. (на македонска литературна норма)
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
4. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
8. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)